Александър Стамболийски (село)

Алекса̀ндър Стамболѝйски е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Стамболийски.

---

Александър Стамболийски
Александър Стамболийски 43.686183, 28.357791 Александър Стамболийски
Общи данни
Население	21 души[1] (15 март 2024 г.) 0,76 души/km²
Землище	27,921 km²
Надм. височина	84 m
Пощ. код	9565
Тел. код	05738
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	00360
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – ОЛ; 2015)
Кметство    – кмет	Име Фамилия

География

Село Александър Стамболийски се намира в Южна Добруджа, на около 44 km изток-североизточно от областния център град Добрич, 26 km източно от общинския център град Генерал-Тошево и 29 km северно от град Каварна. На около 6 km на север от него отстои границата с Румъния, а на около 16 km на изток – брегът на Черно море при село Дуранкулак. Разположено е в Източната Дунавска равнина, на територия с леко хълмист релеф. През южните му части минава дълбокият и сух дол (суходол^[2]) „Сухото дере“, идващ от запад през селата Великово, Сираково, Сърнино и преминаващ на север покрай село Бежаново нататък и на румънска територия. Северозападно от дола има изоставени кладенци с питейна вода, дълбоки по около 80 m. Надморската височина в центъра на селото е около 84 m. Климатът е умерено континентален.

На север асфалтиран общински път от около 2 km свързва селото с третокласния републикански път III-2904, водещ на изток през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29, който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна.

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.

Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на голяма част от тях.

Землището на село Александър Стамболийски граничи със землищата на: село Спасово на северозапад и север; село Бежаново на север и североизток; село Черноморци на изток; село Било на юг; село Септемврийци на юг; село Белгун на югозапад; село Сърнино на запад.^[3]

Числеността на населението на село Александър Стамболийски по данните от преброяванията^[4] от 1934 г. насам се променя както следва:^[5]

Година на преброяване Численост 1934 510 1946 578 1956 520 1965 398 1975 240 1985 147 1992 126 2001 65 2011 30 2021 21

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[6]

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	30	100
Българи	27	90
Турци	0	0
Цигани	0	0
Други	0	0
Не се самоопределят	0	0
Неотговорили	3	10

История

Най-ранни сведения за селото се откриват в турския данъчен регистър на овцевъдите от 1573 г. В него е отбелязано, че в селото – тогава записано Сахтиянлу, има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В данъчен регистър от 1676 г. селото е записано Сахтианлък. Името идва от сахтиян^[7] – фино обработена и боядисана козя или овча кожа, използвана за направата на обувки, чанти, подвързия и други – вероятно във връзка с поминъка на населението.

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.

Село Сахтианлък е преименувано през 1906 г. на Симеоново (в памет на Цар Симеон I Велики), а през 1947 г. – на Александър Стамболийски.^[8]

Народно основно училище „Христо Ботев“ се създава през 1940 г. с предмет на дейност: учебно-възпитателна работа – 1 – 7 клас. Действа до 1967 г. По спомени училище е съществувало преди 1913 г., за което липсва документална информация.^[9]

Производителна земеделска стопанска кооперация „Жетвар“ основават местни жители на 25 септември 1941 г.^[10]

Трудово-кооперативно земеделско стопанство „Жетвар“ е създадено през 1941 г. с предмет на дейност: кооперативно обработване и стопанисване на земята на земеделски стопани, осъществяване на производствена дейност в земеделието и животновъдството чрез планово ръководство и контрол. Прекратява дейността си през 1958 г. и се присъединява към Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) – село Спасово.^[11][12]

Всестранна кооперация „Обединение“ е създадена през 1948 г. с предмет на дейност: търговия, изкупуване и производство на хранителни и други потребителски стоки с местно значение. Прекратява дейността си през 1955 г. и се слива с Потребителна кооперация – село Спасово.^[13]

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Александър Стамболийски към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.^[14]

Поминък

Основен поминък за малкото хора, останали в селото към края на 2010-те години, е земеделието и животновъдството. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Обработваемата му земя надхвърля 1000 ha, като се обработва от крупни земеделски стопани от спасовския край.^[15]

Природни забележителности

Село Александър Стамболийски е в обхвата на две защитени зони:

• защитена зона по директивата за птиците^[16] „Бѝло“;^[17]
• защитена зона по директивата за местообитанията^[18] „Крайморска Добруджа.^[19]

Редовни събития

Съборът на селото се провежда всяка година на 14 юни.^[15]