Алън Тюринг
английски математик, криптоаналитик и информатик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Алън Матисън Тюринг (на английски: Alan Mathison Turing) е британски математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ. Има голям принос в развитието на компютърните науки с формализирането на концепциите за алгоритъм и изчислимост. Машината на Тюринг е абстрактен модел на компютър с общо предназначение.[2][3][4] Алън Тюринг се смята за баща на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект.[5]
Алън Тюринг Alan Mathison Turing | |
английски математик | |
Тюринг през 1927 | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Уилмслоу, Обединеното кралство |
Погребан | Великобритания |
Религия | атеизъм |
Националност | британска |
Учил в | Кингс Колидж Принстънски университет |
Научна дейност | |
Област | математика, криптоанализ, информатика |
Учил при | Алонсо Чърч |
Работил в | Блечли Парк, Национална физическа лаборатория, Манчестърски университет, Кеймбриджки университет |
Видни студенти | Робин Ганди |
Известен с | Машина на Тюринг, Криптоанализ на кода на Енигма, Тест на Тюринг, Награда Тюринг |
Награди | Орден на Британската империя, Член на Кралското дружество[1] |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | www.turingarchive.org |
Алън Тюринг в Общомедия |
По време на Втората световна война Тюринг работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване в Блечли Парк – британския център за криптоанализ. За известно време оглавява групата, чиято задача е разкодирането на шифрите, ползвани от германските военноморски сили. Създава няколко метода за криптоанализ и прави подобрения на използваната за целта изчислителна електромеханична машина „Бомба", което прави възможно дешифрирането на кодовете на „Енигма“.
След войната Алън Тюринг работи в Националната физическа лаборатория, където създава АCE – един от първите програмируеми компютри. През 1948 г. постъпва в Манчестърския университет, където участва в създаването на т.нар. манчестърски компютри.[6] По това време започва да се интересува от математическа биология, пише статии за химичната основа на морфогенезата и предсказва химически реакции, протичащи в колеблив режим като реакцията на Белоусов – Жаботински, наблюдавана за пръв път през 60-те години на XX век.
През 1952 г. Тюринг е съден за хомосексуалност, която по това време все още се смята за престъпление във Великобритания. Избира да бъде подложен на химическа кастрация, вместо да отиде в затвора. Умира през 1954 г. от отравяне с цианид, като според следствието става дума за самоубийство, но някои негови близки смятат, че смъртта му е нещастен случай.[7] През 2009 г. след подета обществена кампания за реабилитацията му министър-председателят Гордън Браун се извинява официално за отношението на държавата към Тюринг, а през 2013 г. кралица Елизабет II го помилва посмъртно[8].