Антон Чехов
руски писател и драматург / From Wikipedia, the free encyclopedia
Антон Павлович Чехов (на руски: Анто́н Па́влович Че́хов) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
Антон Чехов Антон Павлович Чехов | |
руски писател и драматург | |
Чехов през 1903 г. | |
Роден | Анто́н Па́влович Че́хов
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Националност | Русия |
Работил | писател, драматург, лекар |
Литература | |
Псевдоним | Антоша Чехонте, Антоша Ч., Брат на моя брат, Рувер |
Период | 1876 – 1904 г. |
Жанрове | разказ, повест, драма |
Течение | литературен реализъм |
Дебютни творби | сборникът „Приказките на Мелпомена“ (1884) |
Известни творби | „Три сестри“ |
Награди | Грибоедовска награда (1901) Пушкинска награда на Академията на науките (1888) |
Повлиян | |
Повлиял | |
Семейство | |
Баща | Павел Егорович Чехов |
Майка | Евгения Чехова |
Братя/сестри | Александър Чехов Михаил Павлович Чехов |
Съпруга | Олга Книпер |
Подпис | |
Уебсайт | |
Антон Чехов в Общомедия |
За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.[1] Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.[2][3][4] Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.
Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896 година, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.
Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е методът на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.