Белетаж
From Wikipedia, the free encyclopedia
Белетаж (от френски: bel étage – красив/прекрасен етаж) или също пиано нобиле (от италиански: piano nobile – „великолепен/благороден етаж“) описва в архитектурата на барока и класицизма представителния етаж на сграда, в който са разположени балните, тържествени зали и помещения.[1]
Предназначен е за прием на гости и провеждане на специални събития. Белетажът се отличава с височината си, фасадата, размерите на прозорците и декоративното обзавеждане в сравнение с останалите етажи.[2] На белетажа се стига през парадно стълбище, разположено във вътрешността на сградата или извън нея.
И двете форми на термина, френската и италианската, идват от 17 век.