Бенгалски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бенгалският език (на бенгалски: বাংলা, [ˈbaŋla](звук)) е индоарийски език, произлизащ от областта Бенгал и включваща съвременната държава Бангладеш, индийския щат Западен Бенгал, както и части от индийските щати Трипура и Асам.
Бенгалски език বাংলা | |
/ˈbaŋla/ | |
Страна | Бангладеш, Индия |
---|---|
Регион | Бенгалия |
Говорещи | 207 000 000 |
Писменост | Бенгалска писменост |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Индоарийски Източни индоарийски Бенгалоасамски Бенгалски | |
Официално положение | |
Официален в | Бангладеш |
Регулатор | Бенгалска академия |
Кодове | |
ISO 639-1 | bn |
ISO 639-2 | ben |
ISO 639-3 | ben |
Карта на разпространение на езика | |
Бенгалски език в Общомедия |
Езикът използва своя собствена бенгалска писменост. С почти 300 милиона говорещи,[1] бенгалският е шестият по разпространение език в света.[2][3]
Заедно с останалите източни индоарийски езици, бенгалският се обособява около 1000 – 1200 година от магадхийския пракрит, който от своя страна произлиза от санскрит. Днес бенгалският е основният език, говорен в Бангладеш, и вторият по разпространение в Индия.[4][5] Със своята дълга и богата литературна традиция, бенгалският език обединява културно разнородната област Бенгал и съществен елемент на бенгалския национализъм. Привързаността към езика е една от основните причини за конфликтите, довели до разделянето на Пакистан и създаването на независимата държава Бангладеш.