Бхагавад гита
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бхагавад гита (на санскрит: भगवद्गीता, „Песента на Бога“; известна също като Гита) е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнадесет глави. Тя е част от индийския епос Махабхарата.[1]
Quick Facts Оригинален език, Вид ...
Бхагавад гита | |
Bhagavadgíta | |
Ръкопис на Бхагавад гита от 19 век | |
Оригинален език | санскрит |
---|---|
Вид | поема |
Публикувано в | Махабхарата |
Бхагавад гита в Общомедия |
Close
Макар формално Бхагавад гита да не е част от индуисткия канон (шрути), за школата веданта тя е един от трите авторитетни текста (прастхана трая), заедно с Брахма сутра и Упанишадите. Бхагавад гита е най-известната книга на индуизма, наричана понякога „индуисткият Нов завет“. Авторството на цялата Махабхарата е приписано на Вяса, но в действителност тя е сборен труд на много автори[2]. За самата Бхагавад гита се предполага, че е писана в периода 2 век пр.н.е. – 2 век.[3]