Винена киселина
From Wikipedia, the free encyclopedia
Винената или тартаровата киселина е двуосновна органична киселина, вид захарна киселина. Представлява бели кристали или прах. Съдържа се естествено в много растения, особено в грозде и тамаринд, и е една от основните киселини във виното под формата на калиева сол (винен камък). Ползва се като добавка към други храни, като им придава кисел вкус, а освен това е и антиоксидант. Солите ѝ се наричат тартарати. Тартаровата киселина може да се разглежда като дихидроксилно производно на янтарната киселина. Винената киселина (неправилно наречена лимонтузу) е подправка към плодови сокове, лимонада и е основна съставна част на бакпулвера.
Винена киселина | |
---|---|
Обща информация | |
Наименование по IUPAC | 2,3-dihydroxybutanedioic acid |
Други имена | 2,3-дихидрокси сукцинат раценична киселина паратартарова киселина |
Молекулна формула | C4H6O6 |
SMILES | ? |
3D структура | тук |
Моларна маса | 150,087 g/mol |
Външен вид | бял прах |
CAS номер | 526-83-0 |
Свойства | |
Плътност и фаза | 1,79 g/mL |
Разтворимост във вода | 133 g/100 ml (20 °C) |
Точка на топене | 171 – 174 °C (L-тартарат) 206 °C (DL) |
Точка на кипене | |
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | |
За пръв път тартаровата киселина е изолирана от калиев тартарат, известен от древността като винен камък (още тригия, тартар). Откритието е направено около 800 г. от персийския алхимик Джабир ибн Хаян (Jabir ibn Hayyan), който е откривател и на други основни химични процеси, използвани и в наши дни.[1] Съвременният процес на изолиране е разработен през 1769 г. от шведския химик Карл Вилхелм Шееле. Калиево-натриевият тартарат (сегнетова сол) се използва за приготвяне на Фелингов разтвор (прясно утаен меден дихидроксид – Cu(OH)2).
Хиралността (оптичната изомерия) на винената киселина е открита през 1832 г. от Жан Батист Био, който наблюдавал способността ѝ да завърта равнината на поляризирана светлина. Луи Пастьор продължава неговите изследвания през 1847 г., като проучва формата на кристалите на винената киселина и установява, че са асиметрични. Чрез ръчно пречистване на кристалите с различна форма Пастьор първи получава чиста проба от L(+)-винена киселина[2][3][4][5].