Вулканско вулканично изригване
From Wikipedia, the free encyclopedia
Терминът „Вулкански“ е използван за първи път от Джузепе Меркали, който бил свидетел на изригванията на остров Вулкано от 1888 до 1890 г. Неговото описание на стила на изригванията сега се използва по целия свят. Изригванията се характеризират с гъст облак от вулканична пепел и тефра и интензивните експлозии на лава и вулканични бомби. Меркали описва началото на изригванията като: „Експлозиите звучат като гръм от оръдие на различни интервали“. Техният експлозивен характер се дължи на високото съдържание на силициев диоксид в магмата. Почти всички видове магма съдържат такъв диоксид, но магмата с 55% или повече силициев диоксид са най-често срещани. Повишените нива на силициев диоксид увеличават вискозитета на магмата, което води до експлозивен характер на изригването. Експлозиите обикновено започват с водно-магмени изригвания, които могат да бъдат изключително шумни и силни поради водата, която влиза в контакт с магмата. Те обикновено са последвани от избълване на пепелен облак, който може да достигне над 10 км. височина. От кратера на вулкана излитат нажежени скали и вулканични бомби, които могат да паднат на километри от отдушника. Ерупционните колони отчасти наподобяват плинийските изригвания.