![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Bulgaria-geographic_map-bg.svg/langbg-640px-Bulgaria-geographic_map-bg.svg.png&w=640&q=50)
География на България
From Wikipedia, the free encyclopedia
България е европейска, балканска, черноморска и придунавска държава. Тя е разположена в Югоизточна Европа, и заема източната част на Балканския полуостров. България граничи на север с Румъния, на запад със Сърбия и Северна Македония, на юг с Гърция и Турция, а на изток с Черно море. Река Дунав, от устието на река Тимок до Силистра е естествената природна граница между Република България и Румъния. Територията на страната е 110 994 km2, от които 261,4 km2 са крайгранични речни води и 101,3 km2 са крайгранични речни и морски острови. Към тази територия не се включва дванадесетмилната морска акватория. По въздушна линия, от запад на изток страната е с дължина около 520 km, а от север на юг ширината ѝ е 330 km.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Bulgaria-geographic_map-bg.svg/640px-Bulgaria-geographic_map-bg.svg.png)
Общата дължина на държавната граница е 2245 km, от които 1181 km са сухоземни, 686 km – речни (главно по река Дунав) и 378 km – морска. Освен континенталната част, България също притежава 62 острова в река Дунав, от които по-големите са Белене, Козлодуй, Вардим, Батин, Голяма Бързина, Люляк и др. и 7 малки острова в Черно море – (Св. Иван, Св. Кирик, Св. Анастасия и други) с обща площ над 100 km2.[2]
Релефът на България е силно разчленен във вертикална посока. Територията на България е разпределена в пет височинни пояса, като 70% от нея се намира във височинните пояси до 600 m. Преобладават низините, равнините и хълмистите земи. Средната надморска височина на страната е 470 m, като намалява от юг на север и от запад на изток.[3]
На територията на страната се разработват над 50 вида полезни изкопаеми в около 440 находища. България разполага с ограничени енергийни и минерални ресурси. От горивните полезни изкопаеми се добиват въглища (лигнитни, кафяви, черни и антрацитни), нефт и земен газ. Най-голямо е количеството на нискокалоричните лигнитни въглища. От рудните полезни изкопаеми със значение са железните, мангановите, хромовите, медните, оловно-цинковите руди, както и в по-малки количества волфрам, антимон, никел, молибден, злато, уранови руди. Годишният добив на рудни полезни изкопаеми възлиза на около 20 000 000 тона. От нерудните полезни изкопаеми са разпространени гипсът, каменната сол, каолинът, баритът, глините, трасът, перлитът, флуоритът, зеолитите, българитите, варовиците, мраморите, азбестът, фалдшпатите, слюдите, кварцовият пясък, кварцитите, магнезитът, фосфоритът, кредата, талкът, дистенът, скално-облицовъчните материали. Годишният добив на нерудни полезни изкопаеми е около 4 000 000 тона.[4]
Границата между умерената и субтропичната климатична зона преминава през територията на България. Това е причината южните крайгранични части да се отнасят към континентално-средиземноморската климатична област на субтропичната климатична зона, останалата част на България попада в континентално-европейската област на умерената климатична зона.[5] Най-ниската регистрирана температура на територията на България е в станция Трън през 1947 г. (-38,3 °C). Най-високата измерена температура е в станция Садово през 1916 г. (45,2 °C). [6]
Близостта до Черно и Егейско море са причина реките в България да са къси и с малък средногодишен отток. Общата дължина на речната мрежа е 19 761 km, включваща над 1200 реки, от които 30 са с дължина над 100 km. 43 реки пресичат държавната граница на България.[7] Водите в 57% от територията на България се оттичат към Черноморската отточна област, а 43% към Беломорската. Главният вододел се простира на дължина от около 700 km от Странджа до планината Кървав камък.[8] Най-дългата изцяло протичаща река на територията на България е Искър (368 km).[9] Най-голяма е водосборната площ на река Марица (21 084 km2).[10] Общата водна площ на езерата в България възлиза на около 95 km2 или около 0,09% от територията на страната. Броят на постоянните езера и блата е около 310. От тях около 260 са с ледников произход, по около 20 са крайморски и с карстов произход, останалите са тектонски, свлачищни и крайречни.[11] Най-голямото по площ езеро в страната е Бургаското (27,6 km2), а по обем е Варненското езеро (165 500 000 m3).[12] С важно значение са минералните води. Разкрити са около 600 естествени извора и около 400 чрез сондажи.[13] По запаси на водни ресурси на човек от населението България е на едно от последните места в Европа.[14]
Почвеното разнообразие в България е голямо. Преобладават канелените горски почви, черноземите, сивите горски почви, кафявите горски почви, алувиално-ливадните почви и смолниците.[15] Страната се поделя на две почвени подобласти – Долнодунавска и Балканско-Средиземноморска.[16]
В България се срещат 4200 вида висши растения от 130 семейства и 872 рода. На територията на страната има 170 вида и 100 подвида български ендемити и около 200 балкански ендемични вида. Характерна е неморалната, степната, бореално-планинската, австро-алпийската, средиземноморската и водната растителност. Територията на България се отнася към три растителни области – Европейската широколистна горска, Евроазиатската степна и лесостепна, и Средиземноморската склерофилна горска.[17]
В България са установени около 29 000 животни. Около 2,5% са гръбначните животни – 207 вида и подвида риби, 52 вида земноводни и влечуги, 382 вида птици и 94 вида бозайници. Територията на страната попада на границата между Европейската и Средиземноморската зоогеографска подобласт на Палеарктичната зоогеографска област.[18]