Джеймс Лавлок
Учен / From Wikipedia, the free encyclopedia
Джеймс Ефраим Лавлок (на английски: James Ephraim Lovelock) е английски независим учен, природозащитник и футуролог. Той е най-известен със своята хипотеза за Гея, която постулира, че Земята функционира като жив организъм. [2]
Джеймс Лавлок James Lovelock | |
английски учен CH CBE FRS | |
Лавлок през 2005 г. | |
Роден | Джеймс Ефраим Лавлок
Лечуърт, Хартфордшир, Англия |
---|---|
Починал | |
Учил в | Манчестърски университет[1] |
Научна дейност | |
Област | химия, науки за Земята |
Известен с |
|
Семейство | |
Съпруга | Хелън Хислоп (1942 – 1989), Сенди Орчард (1991) |
Деца | 4 |
Уебсайт | Официален уебсайт |
Джеймс Лавлок в Общомедия |
Лавлок започва своята PhD кариера в областта на медицината, извършвайки експерименти за криоконсервация върху гризачи. Това също така включва успешно размразяване на екземплярите. Неговите методи са въздействащи в теориите на криониката. Той изобретява детектор за улавяне на електрони. Докато проектира научни инструменти за НАСА, той разработва Хипотезата за Гея.
През 2000 г. той предлага метод на климатично инженерство за възстановяване на водораслите, консумиращи въглероден диоксид. Той е изявен член на „Еколози на ядрена енергия“ [3], като твърди, че интересите на производителите на изкопаемите горива стоят зад противопоставянето на ядрената енергия, цитирайки въздействието на въглеродния диоксид като вредно за околната среда и предупреждавайки за глобалното затопляне поради парниковия ефект. Той е автор на няколко научни книги за околната среда, базирани на хипотезата за Гея от края на 70-те години.