Дзен
From Wikipedia, the free encyclopedia
Зен или още дзен (от японски: 禅, санскр. ध्यान, дхя́на – „съзерцание“) е течение в махаяна будизма.
Зен Будизмът е школа, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.
Зен може да се определи и като практика, която помага на човек да проникне в своя собствен ум чрез медитация и да превъплъти постигнатото разбиране в ежедневния си живот. Трите основни елемента на практикуването на религиозната философия Зен са: медитация в седнало положение със скръстени крака (т. нар. зазен), извършване на някаква работа и пеене на псалми. Зен-будистки храм е Златният храм в Киото.
Установяването на Зен е традиционно отдавано на индийския принц станал монах Бодхидхарма, за който е записано, че отива в Китай да учи на „специално предаване на външни писания“, които „не стоят над думите“. Възникването на Зен като различно течение на будизма e документирано първо в Китай през 7 век. Смята се, че се развива като амалгама на различни течения в Махаяна будисткото мислене – сред тях са философиите на Йогачара и Мадхямака и Праджняпарамита литература – и местните традиции в Китай, особено Таоизма и Хинаяна Будизма. От Китай, Зен впоследствие се разпространява на юг към Виетнам на изток към Корея и Япония. В края на XIX век и началото на XX в., Зен също започва да се разпространява в Северна Америка и Европа.
Зен започва да се разпространява в Япония през 1191 г. от монаха Ейсай, който се счита за основател на школата Риндзай Дзен. Сложните теории на Риндзай Дзен са били популярни главно в средите на самураите и на военната класа и с тях е свързано практикуването на бойните изкуства. Има и друга разновидност на Зен – Сото Зен, която е била по-популярна сред хората на изкуството.