Динка (народ)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Динка, или муониджанг (ед.ч.) и джиенг (мн.ч.), както те сами се наричат, са източноафриканска етническа група в Южен Судан.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Динка.
Динка Jiɛ̈ɛ̈ŋ | |
Портрет на мъж от племето Динка | |
Общ брой | 4 637 302 |
---|---|
По места | Южен Судан: 4,5 милиона |
Език | динка |
Религия | християнство, ислям |
Сродни групи | Нуер, Атуот |
Динка в Общомедия |
Принадлежат към речно-езерните нилоти. Населяват региона Бахър ал Газал в басейна на река Нил, провинцията Джункали и части от провинциите Южен Курдуфан и Горни Нил. Предимно се занимават със земеделие и скотовъдство. През сухия сезон отглеждат своя добитък в биваци, изградени край речни басейни, а през дъждовния култивират просо и различни други зърнено-житни култури в своите постоянни поселения. Наброяват около 1,5 милиона души, като техният брой е около 10% от цялото население на Судан. Освен това те са най-многочислената етническа група в Южен Судан. Понякога са описвани като сравнително висок народ, но антропометрично изследване от 1995 година показва, че средната им височина е 176,4 cm.[1] Народът динка се поделя на десет групи: атуот, алиаб, бор, чиедж, агар, гок, рек, туидж, малуал и нгок. Малуал е най-голямата и наброява около един милион души.
При динка няма централизирана политическа власт. Вместо това, при тях съществуват множество независими, но същевременно взаимносвързани родове. Някои от тези родове по традиция извеждат ритуални вождове, известни като „майсторите на харпуна“ или „бени бит“. Те ръководят своята общност, а политическото им положение донякъде се унаследява.
Езикът динка, който се нарича също тхуогджанг, е нилотски език, който спада към източносуданските езици – част от Нило-сахарското езиково семейство. Името „динка“ означава хора на този език. За писменост се използва латинската азбука, към която са добавени още няколко знака.
Динка имат диаспори в Джаксънвил (Флорида), Кларкстън (Джорджия) и Едмънтън (Канада).