Договори от Осло
From Wikipedia, the free encyclopedia
Договорите/ Споразуменията от Осло (на английски: Oslo Accords) са две временни споразумения между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП): Споразумението от Осло I, подписано във Вашингтон, окръг Колумбия, през 1993 г. , и Споразумението от Осло II, подписано в Таба, Египет, през 1995 г. Те поставят началото на Процесът Осло - процес, целящ постигането на мирен договор въз основа на Резолюция 242 и Резолюция 338 на Съвета за сигурност на ООН. Процесът Осло започва след тайни преговори в Осло, Норвегия, в резултат на които ООП признава Израел и Израел признава ООП като представител на палестинския народ и като партньор в двустранните преговори.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Сред забележителните резултати от Споразуменията от Осло е създаването на Палестинската автономия, която е натоварена с отговорността да осъществява ограничено палестинско самоуправление в части от Западния бряг и ивицата Газа. Друго постижение международното признаване на ООП като партньор на Израел в преговорите за постоянен статут по всички останали въпроси, свързани с израелско-палестинския конфликт. Двустранният диалог произтича от въпросите, свързани с международната граница между Израел и бъдещата палестинска държава: преговорите по тази тема са съсредоточени върху израелските селища, статута на Йерусалим, запазването на контрола на Израел върху сигурността след установяването на Палестинска автономия и палестинското право на завръщане. Със Споразуменията от Осло не се създава окончателно Палестинска държава.
От друга страна, голяма част от палестинското население, включително различни палестински военни групи, се противопоставя категорично на Споразуменията от Осло; палестинско-американският философ Едуард Саид ги описва като "Палестинския Версай". Мирният процес е поставен под напрежение заради събития като клането в Пещерата на патриарсите и самоубийствените атентати и нападения организирани от Хамас. Крайно десните израелци също се противопоставят на Споразуменията от Осло и в резултат на това Ицхак Рабин е убит през 1995 г. от израелски екстремист за това, че ги е подписал. Процесът от Осло приключва след неуспеха на срещата в Кемп Дейвид през 2000 г. и избухването на Втората интифада.