Ел Дорадо
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ел Дорадо (на испански: El Dorado, буквално: „златният човек“, на български се среща и Елдорадо) е легенда за едно ненамерено и до наши дни място,[1] наричано „Златния град“ за което се смятало, че се намира близо до езерото Гуатавита на 50 км североизточно от столицата на Колумбия, Богота. Любителите на приключения започват издирвания на точното му местонахождение още преди четири века.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ел Дорадо.
Легендата започва през 1530-те в Андите на територията на днешна Колумбия, департаменти Кундинамарка и Бояка, където конкистадорът Гонсало де Кесада за първи път влиза в досег с племето муиски и наблюдава племенния ритуал по встъпването във власт и узаконяване на всеки нов върховен вожд на муиските, който имал характер и на принасяне на дарове към боговете в езерото Гуатавита.