Ендоскопия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ендоскопията (от старогръцки: ἔνδον – „вътре“ и σκοπέω – „гледам“) е метод в медицината, разработен за наблюдаване на вътрешни кухини на човешкото тяло с помощта на ендоскоп. При изследването ендоскопите се въвеждат през естествените пътища в човешкото тяло като например за стомаха – през устата и хранопровода, за бронхите – през гръкляна, за пикочния мехур – през пикочния канал.[1] Ендоскопията (ендоскопското изследване) представлява минимално инвазивна диагностична процедура, чрез която се прави директен оглед на различни тъкани, структури и органи в кухините на тялото. Когато се правят определен вид малки по размери разрези, се изпълняват хирургически операции като лапароскопия и др.
За немедицински изследвания се използват подобни по конструкция ендоскопи и се наричат бороскопи.