Енрико Ферми
италиански физик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Енрѝко Фѐрми (на италиански: Enrico Fermi) е изтъкнат италиански и натурализиран американски физик[1], създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция. Наричан е „архитект на ядрената епоха“ и „архитект на атомната бомба“. Той е един от малкото физици, които имат значителни приноси както в теоретичната, така и в експерименталната физика. Ферми притежава няколко патента, свързани с използването на ядрената енергия, и е награден с Нобелова награда за физика през 1938 г. за работата си върху индуцираната радиоактивност чрез неутронно бомбардиране и за откриването на трансуранови елементи.
Енрико Ферми Enrico Fermi | |
италиански физик | |
Роден |
29 септември 1901 г.
|
---|---|
Починал | 28 ноември 1954 г. (53 г.)
|
Погребан | Чикаго, САЩ |
Религия | агностицизъм |
Националност | Италия, САЩ |
Учил в | Пизански университет Лайденски университет Гьотингенски университет |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Учил при | Макс Борн |
Работил в | Гьотингенски университет Лайденски университет Флорентински университет Колумбийски университет Чикагски университет |
Видни студенти | Джак Стайнбъргър, Оуен Чембърлейн, Джеръм Фридман, Цундао Ли |
Известен с | частици фермиони; Статистика на Ферми-Дирак; Парадокс на Ферми; създава теорията за бета-разпад; построява първия ядрен реактор |
Награди | Нобелова награда за физика (1938) |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Енрико Ферми в Общомедия |
Основните му изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката със значителен принос за развитието на статистическата механика, квантовата теория и ядрената и физиката на частиците. Той е един от основоположниците на квантовата механика. През 1925 година заедно с Дирак разработва статистиката на частиците, които се подчиняват на принципа на Паули. По-късно тези частици са наречени на негово име – фермиони. Открива забавянето на неутроните и създава теорията, която го описва. Неговата теория, по-късно наричана взаимодействие на Ферми, днес слабо взаимодействие, описва едно от четирите фундаментални взаимодействия в природата. Чрез експерименти, индуциращи радиоактивност с открития неутрон, Ферми открива, че бавните неутрони са по-лесно улавяни от атомните ядра, отколкото бързите. След бомбардиране на торий и уран с бавни неутрони, той заключава, че е създал нови елементи. По-късно става ясно, че това са продукти на ядрено делене.
Ферми напуска Италия през 1938 г., за да избегне новите италиански расови закони, които засягат неговата еврейска съпруга Лаура Капон Ферми. Той емигрира в Съединените щати, където работи по проекта Манхатън по време на Втората световна война. Ферми ръководи екипа, проектирал и построил първия ядрен реактор, който на 2 декември 1942 г. демонстрира първата създадена от човека, самоподдържаща се ядрена верижна реакция. В Лос Аламос той оглавяваше дивизията, част от която работи върху термоядрената „супер“ бомба на Едуард Телер. Той присъства на теста Тринити на 16 юли 1945 г., където използва метода на Ферми, за да оцени добива на бомбата.
След войната Ферми служи под ръководството на Робърт Опенхаймер в Генералния консултативен комитет, който съветва Комисията по атомна енергия по ядрени въпроси. След взрива на първата съветска ядрена бомба през август 1949 г., той се противопоставя на разработването на водородната бомба както по морални, така и по технически причини. Той е сред учените, които свидетелстват в защита на Опенхаймер по време на процеса през 1954 г. Ферми прави важни изследвания в областта на физика на частиците, особено свързани с пионите и мюоните, и предполага, че космическите лъчи възникват, когато вещество се ускорява от магнитни полета в междузвездното пространство. Много награди, концепции и институции са кръстени на Ферми, включително наградата „Енрико Ферми“, Института „Енрико Ферми“, Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, Гама-лъчев космически телескоп Ферми, Ядрената станция на Енрико Ферми и синтетичния елемент фермий, което го прави един от 16-те учени, които имат елементи, наречени на тях.