Есперанто
изкуствен международен спомагателен език / From Wikipedia, the free encyclopedia
Еспера̀нто (Esperanto) е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език[2][3]. Първоначалното име на езика е Lingvo Internacia („Международен език“)[4], а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto – псевдонимът, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 година.
Есперанто Esperanto | |
Регион | Централна и Източна Европа, Китай и др. |
---|---|
Говорещи | 1000 (като майчин език) 100 000 (като втори език)[1] |
Писменост | латиница |
Създател | Людвик Заменхоф |
Употреба | международен спомагателен език |
Основа | речник от романските и германски езици, граматика от славянските езици |
Систематизация по Ethnologue | |
Изкуствени Есперанто | |
Официално положение | |
Регулатор | Академия за есперанто |
Кодове | |
ISO 639-1 | eo |
ISO 639-2 | epo |
ISO 639-3 | epo |
Есперанто в Общомедия |
Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 година.
По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди[1] и 2 милиона души[5], като за около 1000 души езикът е роден[1]. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация[6]. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.