Задача с две тела
From Wikipedia, the free encyclopedia
В класическата механика, задачата с две тела се използва за определяне на движението на две точкови частици, които си взаимодействат само помежду си. Като пример за това може да се отбележи спътник, обикалящ около планета, планета, обикаляща около звезда, две звезди, обикалящи една около друга (двойна звезда), и класически електрон, обикалящ около атомно ядро (макар за да се реши последната задача правилно е нужен подхода на квантовата механика).
Задачата с две тела може да бъде формулирана като две отделни задачи с по едно тяло - една тривиална и една включваща решаване по отношение на движението на частица при наличието на външен потенциал. Тъй като много задачи с едно тяло могат да се решат с точност, съответно и задачата с две тела също може да бъде решена. За разлика от нея, задачата с три тела (и по-общо, задачата с n на брой тела) не може да бъде решена по отношение на първите интеграли, освен в частни случаи.