Източна Румелия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Quick Facts Континент, Столица ...
Източна Румелия Ανατολική Ρωμυλία / روم الى شرقى | |
— автономна област — | |
1878 – 1885 | |
Княжество България (тъмнозелено) и Източна Румелия (светлозелено) след Берлинския конгрес през 1878 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Религия | православие сунитски ислям |
Форма на управление | автономна област на Османската империя |
Султан | |
1878 – 1885 | Абдулхамид II |
Генерал-губернатор | |
1879 – 1884 | Александър Богориди |
1884 – 1885 | Гаврил Кръстевич |
История | |
Берлински договор | 13 юли 1878 година |
Съединение на Източна Румелия с Княжество България | 6 септември 1885 година |
Население | |
По оценка от 1884 | 975 030 |
Валута | |
| |
Днес част от | България |
Източна Румелия в Общомедия |
Close