История на ФК Интер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Футболен клуб „Интернационале Милано“, познат като „Интернационале“ и „Интер“, е основан в навечерието на 9 март 1908 г. като ФК „Интернационале“ (едва през 1967 г. към официалното име е добавено „Милано“, когато става АД[1]) в миланския ресторант „Часовникът“ (L'Orologio), разположен на Пиаца Дуомо, от 43 дисиденти на АК „Милан“, водени от Джорджо Муджани.
Причина за тяхното недоволство и напускане става забраната, която е наложена, в отбора да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнака при формирането на самия тим. Наименованието „Интернационале“ идва от желанието и основната идея на учредителите – хората да не се разграничават по националност.[2]
„ | Ще се роди тук, в миланския ресторант „Часовника“, мястото за среща на артисти и ще бъде завинаги отбор с голям талант. Тази прекрасна нощ ще даде цветовете на нашата емблема: черното и синьото на фон, осеян със златни звезди. Ще се нарича Интернационале, защото всички сме братя на Света. | “ |
Джорджо Муджани, 9 март 1908 г. |
Емблемата и цветовете на „Интер“ са избрани от Муджани: черно и синьо, от където идва и прозвището им „черно-сините“ (на италиански: Nerazzurri, „нерадзури“). Пръв президент на клуба става Джовани Парамитиоти, а първият капитан е швейцарецът Ернст Марктъл, който по случайност е един от основателите на АК „Милан“.
Учредители на „Интер“ са: Джорджо Муджани, Фернандо Де Осма, Артуро Хинтерман, Ханс Риетман, Бертолини, Бошард, Карло Хинтерман, Пиетро Дел Оро, Воелкел, Уипф, Лана, Енрико Хинтерман, Уго Риетман, Манер, Карло Ардуси.[3]