Крайцер вертолетоносач
From Wikipedia, the free encyclopedia
Крайцерът вертолетоносач е разновидност на крайцерите, главното оръжие на които са вертолетите.
Използват се и названията „ескортен крайцер“[1] и „противолодъчен крайцер“[2].
Строени и проектирани в редица страни в периода на 60-те и 70-те години на ХХ век. От всички други крайцери, ескадрени миноносци и фрегати се отличават с увеличена численост на авиогрупата и нейната повишена тежест във въоръжението на кораба. Заедно с това, за разлика от вертолетоносачите, те имат и мощно въоръжение от други типове, такива като зенитни и противокорабни ракетни комплекси, а понякога и солидно артилерийско въоръжение, което не позволява да се отнесе този клас към „чистите“ вертолетоносачи[3].
Предназначението им главно е за противолодъчна отбрана, но могат да изпълняват и други функции. Получават ограничено разпространение. Появата на бойните самолети с вертикално излитане и кацане води до желание те да се помещават на относително неголеми носители, което на свой ред води до увеличаването на размерите на новопроектираните крайцери вертолетоносачи и преход на новите кораби в разряда на леките самолетоносачи[4].