Кралство Италия (1805-1814)
държава в Южна Европа през 1805-1814 / From Wikipedia, the free encyclopedia
Кралство Италия (на италиански: Regno d'Italia; на френски: Royaume d'Italie) e бивше кралство в Северна Италия по времето на Наполеон I от 17 март 1805 – 11 април 1814 г. Кралството е образувано на 17 март 1805 г. от Италианската република, в която Наполеон е президент. В новосформираното Кралство Италия Наполеон получава титлата „крал“, а осиновеният му син Йожен дьо Боарне получава титлата „вицекрал“. На 26 май 1805 г. Наполеон е коронясан в катедралата в Милано с желязната корона от Ломбардия. Кралството включва Ломбардия, Венеция, херцогство Модена, част от Папската държава, част от кралство Сардиния и Трентино-Алто Адидже. От 1805 до 1809 г. кралство Италия включва също Истрия, Далмация и Котор, но тези територии са включени в Илирийските провинции през 1809 г. След като Наполеон I се отказва от властта, Йожен дьо Боарне се опитва да го замести, но опозицията в Сената на Кралството и въстанието в Милано (20 април 1814 г.) осуетяват плановете му.
Кралство Италия Regno d'Italia / Royaume d'Italie | |
1805 – 1814 | |
Местоположение на Кралство Италия | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Религия | |
Форма на управление | |
Крал | |
1805 – 1814 | Наполеон I |
Вицекрал | |
1805 – 1814 | Йожен дьо Боарне |
История | Наполеонови войни |
Основаване | 17 март 1805 |
Парижки договор | 30 май 1814 |
| |
Днес част от | Италия |
Кралство Италия в Общомедия |