Одърци

Одърци е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

Одърци
Одърци 43.433333, 27.966667 Одърци
Общи данни
Население	647 души[1] (15 март 2024 г.) 42,3 души/km²
Землище	15,297 km²
Надм. височина	254 m
Пощ. код	9362
Тел. код	05761
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	53450
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Добрич-селска Соня Георгиева (БСП – ОЛ, ЗНС; 2019)
Кметство    – кмет	Одърци Митко Желязков (ГЕРБ)

История

Средновековие

След проучванията в Южна Добруджа, където близо 50 години се провеждат разкопки на селища и некрополи, в района на Одърци стават известни два византийски моливдовула. Първият намерен моливдовул, датиран в 80-те години на Х в., е на Петър, патриций и доместик на схолиите на Запада. Вторият моливдовул принадлежи на Евстратий Романиак, комеркиарий. Тези находки дават основания да се мисли, че в първите десетилетия на ХI в., а по традиция и от Античност, в района на Одърци е функционирало тържище. Те свидетелстват също, че след разорението на Добруджа, настъпило след военната кампания на киевския княз Светослав I и завладяването на областта от Йоан Цимисхий, околността на днешното село Одърци отново е населена.

Сред археологическите останки край Одърци са разкрити стени на полуземлянки, облицовани с камъни, появяват П-образни пещи, изградени от плочести камъни., а така също и куполообразни пещи, които излизат извън стените на жилищата. Едно голямо жилище, ползващо отчасти двулицевите зидове на ранновизантийска сграда и с монетни находки, може би е принадлежало на византийския управител. Срещат се стомни, амфоровидни стомни, чаши, паници, амфори, свещници, чаша-бокал и византийска белоглинена керамика, внасяна от Цариград. Счита се, че въпреки назначаването на византийски управители и настаняването в околните крепости на византийски гарнизони основната част от населението остава българска. Амулетите с молитвени текстове за здраве от Одърци, Руйно и Пъкуюл луй Соаре са с кирилски букви на старобългарски език.

През 1032 или 1036 печенегите опустошават и разрушават Дръстър и селищата в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци. Населението напуска този район и се насочва към крайбрежието на Черно море, на юг в района около Провадийска река, а част от него изглежда е преминала Балкана. В Одърци се настаняват печенеги, но не обитават изоставените и опожарените жилища на предшестващото ги българско население.^[2] Открити са няколко огнища и фрагменти от глинени котли или съдове с вътрешни „уши“. Някои върхове на стрели, костени бойни топки, части от конски сбруи, а така също огнива и накити, известни от Одърци, са идентични с употребяваните от печенезите на територията на Южна Русия, Бесарабия, Молдова и Източна Влахия. В Одърци такива предмети се намират в най-горните пластове на хълма Калето и нито веднъж на пода на жилищата на ранносредновековното българско селище. Особено важни са археологическите данни от проучванията в Одърци, където на хълма Калето са открити повече от 70 гроба, а в подножието на хълма е изследван голям некропол с 535 гроба. Некрополите в Одърци изглежда престават да се използват след нашествията на узите през 1064 г. ^[3]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	621	100,00
Българи	369	59,42
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	204	32,85
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	37	5,95

Културни и природни забележителности

• „Калето“ е средновековно селище върху византийска крепост в местността „Калето“, 1 km от село Одърци, Добричко, от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено.
• Пещерата Черната дупка с дължина 26 m.
• В местността „Бузлука“ е т.нар. „Батовска пътека“. По нея се слиза до местността „Гъбките“, която е в непосредствена близост до село Батово.

Редовни събития

Събор на селото, провеждан на 1 юни.

Библиография

• С. Торбатов. Монетната циркулация в Градището край Одърци (310 г. пр. Хр. – 610 г. сл. Хр.). Велико Търново, 2002.