Палеолитна Венера
From Wikipedia, the free encyclopedia
Палеолитна Венера е условен термин, обозначаващ праисторическа малка пластика на жена, създадена през късния палеолит.
Повечето палеолитни Венери имат пищни форми. Срещат се в Европа и някои части на Азия, в района на Евразия, от Пиренеите до езерото Байкал. Първите са открити през 1864 г. на територията на Франция.[1]
Значителна част от тях са създадени през периода на Граветианската култура, но ранните екземпляри са създадени през Оринякската култура (например Венерата от Холе Фелс, открита през 2008 г. и датирана по радиовъглеродния метод отпреди около 35 хил. години), а късни от Магдаленската култура, например Венерата от Монруз, датирана отпреди 11 хил. години.
Има много интерпретации за значението на палеолитните Венери, което все още не е точно установено, но поради пищните им форми се счита, че те са имали култово предназначение и са символизирали плодородие, късмет или някаква богиня, най-вероятно Богинята-майка.