Раковски (град)
град в България / From Wikipedia, the free encyclopedia
Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски.[2]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Раковски.
Раковски | |
Паметник на загиналите във войните | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 15 640 души[1] (15 март 2024 г.) 160 души/km² |
Землище | 97,99 km² |
Надм. височина | 180 m |
Пощ. код | 4150 |
Тел. код | 03151 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 62075 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Раковски Павел Гуджеров (ГЕРБ; 2015) |
Адрес на общината | |
пл. „България“, 1, тел. +3151 22 60, 23 61 | |
Раковски в Общомедия |
Наименуван е на видния български националреволюционер Георги Раковски. Населението му се състои от 15 640 души[1] (15 март 2024). По данни на НСИ населението на града е 14 731 души към 31 декември 2018 г.[3]
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 15 676 души по настоящ адрес и 16 546 души по постоянен адрес.[4]
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на 3 села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич,[2] в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Климатограма | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Раковски се намира в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив.[2] Землището на града има площ 97,999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара.
Характерен за района на града е равнинният и слабо хълмист релеф. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Средната надморска височина за града е 180 метра, около 169 м за кв. „Парчевич“, около 171 м за кв. „Секирово“, около 184 м за кв. „Ген. Николаево“.
Попада в преходно-континенталната климатична област, южно от Стара планина, която е бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °C. Характерно за града е много горещото и сухо лято.[5]
Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.[5]
През територията на града преминава река Сребра. В околностите на града има 12 микроязовира (с обща площ над 2 хил. дка и обем над 9 млн. м³). Дълбочината на подпочвените води е между 1,5 и 3,5 м.
Град Раковски е населен с наследници на павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните за Византия арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала за кратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на Византийската империя. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия. Поради това Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се възползва от съществуването им. Дава им статут на акрити (граничари) и те се превръщат в гранично население. Оттук идва и тезата, че имената на големите села Калъчлий и Балтаджа, днес квартали на Раковски, идват от наименованията на военните формирования, разположени в тях. Калъчлий произхожда от думата „калъчка“, която означава „сабя“ или „дълъг нож“. Балтаджа – от думата „балтия“, със значение „брадва“, „секира“.[5]
Третото село, днес също квартал на Раковски, Алифаково е заселено през 1905 г. с преселници от Балтаджии. Дотогава е било турско село.[6] Старото му име било Алифакъх, по името на местен мюсюлмански светия.
Турските наименования на днешните квартали на град Раковски в различни времена и документи са изписвани по различен начин. В Пловдивския държавен архив те фигурират като Калъчлии (Калѫчлии), Балтаджии и Алифаково. Местното население ги е наричало „Калъшлия“, „Балтаджия“ и „Аляково“.
Що се касае за името на града, през 1966 г. са обсъждани три предложения – Парчевич, Тракия и Раковски.
Генерал Николаево
Генерал Николаево е най-източният от кварталите на Раковски. Разположен е на пътя Пловдив-Брезово-Павел баня. Старото име на селището е Калъчлии (преди Освобождението Калъчлъ / Саръкалъчлъ на турски: Kılıçlı, Sarıkılıçlu). През 1934 г. над 1000 населени места в България сменят имената си. Тогава е наименувано Генерал Николаево на видния генерал Данаил Николаев, който е от създателите на българската войска след Освобождението.
В квартала действа енория „Пресвето Сърце Исусово“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.
Секирово
Секирово е средният квартал от кварталите на Раковски. Разположен е южно от пътя Пловдив-Брезово-Павел баня. Старото име на населеното място е Балтаджии (преди Освобождението Балтаджълар, на турски: Baltacılar, Baltacı-lar). Също през 1934 г. селото сменя името си и то 2 пъти. За няколко месеца е наречено Секирци и после Секирово. От 1943 до 1945 г. носи името Архангелово на патрона на католическия му храм.
В квартала действа енория „Свети Архангел Михаил“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.
Парчевич
Парчевич е най-западният и най-малкият от кварталите на Раковски. Разположен е също на пътя Пловдив-Брезово-Павел баня. Старото име на селото е Алифаково (преди Освобождението Али Факъх, на турски: Ali Fakıh). Турското наименование на селото идва от личното име Али. Факъх е звание и означава мюсюлмански законовед, учен-богослов или четец на корана (вещ в правото, правовед, духовен лидер). Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 г., спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на личности от Македоно-одринското опълчение. Така през 1934 г. селото е преименувано на Антраниково[7] в чест на арменския генерал Антраник Озанян, служил в Българската армия през Балканските войни като командир на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение през 1912 и 1913 г. По настояване на жителите му от 1943 г. селото носи името на българския католически епископ барон Петър Парчевич.
В квартала действа енория „Непорочно Зачатие Богородично“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.
История на град Раковски по години | |
---|---|
год. | Събитие |
VIII в. | Император Константин V Копроним заселва в Северна Тракия павликяни от районите на Мала Азия (Армения и Сирия). |
836 г. | Земите на град Раковски са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир. |
970 г. | При нашествието на киевския княз Светослав I много от павликяните са избити и земите им минават под властта на Византия. |
X в. | Император Йоан I Цимисхи отново заселва по пловдивските земи павликяни и манихейци от Армения и Сирия. |
1084 г. | Избухва Павликянското въстание, град Алексиопол е седалище на Великия доместик на Запада (Балканския полуостров). |
1115 г. | Град Алексиопол е даден на приелите християнството павликяни в пловдивско. |
1204 г. | Земите на града са включени в Пловдивско херцогство на Латинската империя, град Алексиопол е седалище на баронство в херцогството. |
1364 г. | Започва изселването на павликяните на север от Стара планина. |
1518 г. | Сведения за селата Калъчлий, Балтаджа и Али Факъх има в османските данъчни регистри от XVI в. Там селищата фигурират съответно с имената Алтън Боа и Кълъчлъ, Балтаджъ и Кадирджикли, Велед-и данишменд и Али Фъкъх. |
1623 г. | Отец Антон Батов, капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив, започва да покръства павликяните в пловдивските села. |
1643 г. | Отец Яков Хомодей (Яков Божков) е назначен за първия свещеник в село Калъчлий. |
1646 г. | Изградена е първата църква в село Калъчлий. |
1646 г. | Архиепископ Петър Богдан посещава за първи път село Калъчлий. След това го посещава още два пъти - през 1650 и 1652 г. |
1697 г. | Първите сведения за покръстване в Балтаджа в регистър на венчавки и кръщенета от 1695 - 1699 г |
1729 г. | Името на село Алифакъх се среща в енорийска кръщелна книга. |
1738 г. | На 22 април в Одрин отец Михаил Добромиров заедно с отец Никола Бошкович са осъдени като „шпиони“ и обезглавени от турците. |
1799 г. | Калъчлий се утвърждава като седалище на Софийско-пловдивския епископ. |
1837 г. | Чумна епидемия покосява 300 души от католическите села в Пловдивско. |
1839 г. | Завършва евангелизацията на населението от селата, умира последната павликянска проповедничка в Балтаджа. |
1839 г. | Построена е първата църква в селото Балтаджа (от плет и кал). |
1844 г. | В село Балтаджа е построена нова църква с масивен градеж. |
1844 г. | В Рим е издаден „Молитвеник за християните от Пловдивско“ с автори родените в Калъчлий свещеници Яко Яковски и Петър Арабаджийски. |
1845 г. | Започва заселване на село Герен със семейства от Калъчлий. |
1857 г. | В Калъчлии е изградена първата църква с масивен градеж. |
1863 г. | Построено е първото училище в Балтаджа. |
1879 г. | Построено е първото училище в Калачлии. |
1884 г. | Двадесет семейства главно от Калачлии и няколко семейства от Балтаджии се заселват в село Салалии. |
1887 г. | В Балтаджии е построена нова църква. |
1891 г. | В Калъчлии е построена нова църква. |
1904 г. | Започва заселването на Алифаково със семейства от Балтаджии. |
1908 г. | Основана местната дружба на Българския земеделски народен съюз в село Калъчлии. |
1908 г. | Създадено е читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в Калъчлии. |
1909 г. | Създадено е читалище „Петър Богдан Бакшев“ в Балтаджии. |
1910 г. | Основана местната дружба на Българския земеделски народен съюз в село Балтаджии. |
1918 г. | В село Калъчлии е открита първата пощенска станция. |
1919 г. | В село Алифаково е построена първата църква. |
1919 г. | Създават се комунистически партийни организации в Балтаджии и Калъчлии. |
1923 г. | Построен е мостът на шосето Брезово-Пловдив над река Сребра. |
1925 г. | В Калъчлии започва да работи болницата „Петър Парчевич“. |
1928 г. | През април Чирпанското земетресение разрушава изцяло или частично църквите, училищните сгради, болницата и много частни домове. |
1929 г. | Изградени са нови сгради на училищата в Балтаджии и Калъчлии. |
1930 г. | Закупен е първият автобус и започват превози на пътници от Калъчлии до Пловдив. |
1931 г. | Построени са нови църкви с доброволния труд на населението и средства от Ватикана. |
1932 г. | Болницата възстановява дейността си в нова сграда. |
1934 г. | Преименувани са село Алифаково на Антраниково, село Калъчлии на Генерал Николаево и село Балтаджии на Секирци, а няколко месеца по-късно на Секирово. |
1936 г. | Започва електрифицирането на селата Генерал Николаево, Секирово и Антраниково от електроцентрала „Въча“. |
1943 г. | Преименувани са село Антраниково на Парчевич и село Секирово на Архангелово. |
1944 г. | Отец Флавиан Манкин и двама от неговите миряни са убити от народната милиция през октомври в гората около река Стряма. |
1945 г. | Село Секирово си възстановява старото име. |
1948 г. | Основано е първото ТКЗС в село Секирово. |
1949 г. | Прокарани са първите водопроводи в селата Генерал Николаево и Секирово. |
1949 г. | Основано е ТКЗС в село Генерал Николаево. |
1950 г. | Създава се ТКЗС в село Парчевич. |
1952 г. | По скалъпени обвинения в шпионаж са осъдени 14 духовници от селата Генерал Николаево и Секирово. |
1952 г. | В Генерал Николаево започва да работи тухларна фабрика. |
1954 г. | Село Секирово се присъединява като квартал на село Генерал Николаево. |
1956 г. | Изграден е стадион в село Генерал Николаево. |
1959 г. | Изграден е стадион в село Секирово. |
1961 г. | Село Секирово се отделя от село Генерал Николаево. |
1962 г. | Открита е сегашната сграда на училище „Христо Ботев“. |
1963 г. | Открита е сграда на читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в Генерал Николаево. |
1963 г. | Открита е сегашната сграда на училище „Христо Смирненски“. |
1963 г. | Започва да работи първата детска градина в Секирово. |
1966 г. | От сливането на трите селища – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич е формиран град Раковски. |
1966 г. | Започва строежът на поликлиниката. |
1972 г. | Открито е Районното предприятие (фирма „Легия“). |
1975 г. | Открито е Средно професионално училище по машиностроене „Петър Парчевич“. |
1975 г. | На територията на общината започва да работи клон на „Редки метали“. |
1977 г. | Открито е Средното общообразователно училище „Г. С. Раковски“. |
1977 г. | Издълбани са седем сондажни кладенеца за водоснабдяването на града. |
1978 г. | Създаден е АПК – Раковски. |
1979 г. | Създадена е община Раковски с център град Раковски. |
1979 г. | Започва стоежът на Стоманолеярния завод. |
1981 г. | В града започва да излиза вестник „Нови хоризонти“ (преименуван по-късно на „Вяра“). |
1982 г. | Направена е първата отливка в Стоманолеярния завод. |
1982 г. | Построени са първите многоетажни жилищни блокове в града. |
1986 г. | Направена е първата копка на Профсъюзен дом на културата. |
1990 г. | В началото на годината е създадена структура на коалицията Съюз на демократичните сили. |
1991 г. | Открит е паметникът на патрона на града – Георги Стойков Раковски. |
1992 г. | Преработен е планът на кв. „Нов център“ и се дава възможност да се строят еднофамилни къщи. |
1992 г. | Закрито е Средното общообразователно училище „Г. С. Раковски“. |
1992 г. | Прекратена е уранодобивната дейност в района на града. |
1996 г. | Обявен е в несъстоятелност Стоманолеярният завод. |
1996 г. | На пл. „България“ е открит паметникът на загиналите 35 раковчани в Отечествената война. |
1999 г. | Спира излизане на вестник „Вяра“. |
1999 г. | Болницата е разделена на Общинска болница и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение (медицински център „Свети Елисавета“). |
2000 г. | Общинска фирма „Легия“ е приватизирана. |
2002 г. | Барелеф на духовниците Босилков, Романов и Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“. |
2004 г. | Приет е нов регулационен план с канализация и пречиствателна станция |
2005 г. | Обособява се Индустриална зона Раковски. |
2007 г. | В началото на годината в град Раковски е основана структурата на партия ГЕРБ. |
2009 г. | Започва газификацията на града. |
2012 г. | Поставени са паметни плочи на отците Михаил Добромиров и Яко Яковски. |
2015 г. | Основно ремонтиран е площадът в Секирово. От тогава той носи името „Европа“. |
2018 г. | Основно ремонтиран е площад „България“. |
2018 г. | Издигнат е паметникът на загиналите за независимостта и обединението на България. |
2019 г. | Градът е посетен от папа Франциск. |
2019 г. | Изграден е многофункционален спортен комплекс с два тенис корта, баскетболно и стрийтболно игрище. |
2021 г. | Открит е барелеф на Георги Раковски пред сградата на Общината. |
2023 г. | Открита детска градина „Феникс“ в ремонтираната сграда, планирана за техническото училище в града. |
Животът в района на град Раковски датира от каменно-медната епоха.
Античност
Непосредствено до града е разположена селищна могила, находките от която показват, че първото селище по тези земи е възникнало през каменно-медната епоха. Откритите жилища са големи за времето си, с правоъгълен план, а преобладаващите са с дължина 8 м и ширина 6 м. Изградени са от дърво с глинени или дъсчени подове. Според откритите керамични съдове селището съществува в продължение на няколко хилядолетия, като е опожарявано периодично при инциденти или вражески нападения. Огромният могилен насип е образуван от руините, които са били заравнявани и върху които се е строяло отново.[5]
В землището на Раковски са намерени следи от две селища, датирани от късно желязната епоха:[8]
- Първото се намира в местността „Карадере“. Разположено е върху незаливна тераса на река, носеща същото име и има площ от 30 дка. Видимостта е отлична във всички посоки. Със сондажни проучвания, е установено съществуването на културен пласт на дълбочина около един метър, имащ дебелина около 20 см. В него се открити множество животински кости, местни и импортни керамични фрагменти от съдове, строителна керамика – плоски и покривни керемиди. В пласта има отделни части от кирпичи. Датировката на обекта е отнесена в периода V – IV в. пр. Хр. По всяка вероятност намерения недалечен некропол, проучван през 1930-те години, е свързан с това селище.
- Второто селище се намира в местността „Белнере“ е датирано от втората половина на IV в. пр. Хр. Разположено е в близост до пресъхнало дере на малка река, в равнинен терен. Открити са бронзови и сребърни монети от Перинт и на Филип II. Видимостта във всички посоки е отлична. Площта на селището е неизвестна. Предполага се, че се е простирало и в съседната местност „Бруклийка“.
Почвите и в двете местности са канелено-подзолисти (псевдоподзолисти). Обширните равнинни територии в съчетание с водоносния пласт, върху който се намират, са предпоставка за развитие на земеделието по това време в района. Водоснабдяването е ставало от реките. Не са открити следи от кладенци.
Одриско царство
През античната епоха в Пловдивско живее тракийското племе одриси. Изградената от тях държава съществува 150 години (между началото на V до средата на IV в. пр.н.е.). По това време територията на град Раковски е под контрола на Одриското царство.
Римска империя
През 46 г. н.е. земите на Одриското царство са завладени от Римската империя. Така населението на района – предимно одриси – преминава под контрола на империята. След разделянето ѝ през 330 г. територията на града остава в източната част на империята – Византия.
Средновековие
През средновековието земите на град Раковски и населението са били част от Византийската, Българската и Латинската империи.
Византийска империя
Павликяните са заселвани в Северна Тракия от районите на Мала Азия, Армения и Сирия на няколко етапа между VII и X в. Първите заселвания са от императора Константин V Копроним в средата на VIII в.[9] В новите си земи те получават статут на акрити и се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя.
Първа българска държава
През 836 г. земите на гр. Раковски са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир и остават в границите ѝ до 970 г., когато след нашествието на киевския княз Светослав I и изтласкването му, земите са отново в пределите на Византия.
Византийска империя
За възстановяването на района след кланетата на Светослав I, през седемдесетте години на X в. император Йоан I Цимисхи отново заселва по Пловдивските земи павликяни и манихейци от Армения и Сирия.[9]
След Павликянското въстание, избухнало през 1084 г., част от павликяните се преместват на север от Стара Планина, а павликяните, които останали в Пловдивско, стават обект на специални грижи от страна на император Алексий I Комнин. Те получават земи и привилегии да ги наследяват при условие, че приемат православието. През 1115 г. павликяните, приели православието, също получават от него и създадения за тях град Алексиопол,[10] който според някои хипотези се намира на мястото на днешния Раковски.[11] Въпреки привилегиите, те не били укротени и много от тях запазили своята еретична вяра.[9]
Латинска империя
От 1204 до 1248 г. земите на града са включени в Пловдивско херцогство на Латинската империя. Павликянският град Алексиопол и земите около него са били баронство в херцогството.
Втора българска държава
От 1248 г. до падането ѝ под османска власт през 1364 г. територията на града 15 пъти сменя принадлежността си от България към Византия и обратно. След 1364 г. голяма част от павликяните от района (еретици и православни) се преселват през Стара планина в Дунавската равнина. Те се заселват основно в Никополско и Свищовско, но и на други места по поречието на река Осъм (около трасето на стария римски път Мата), за да започнат да се завръщат отново по Пловдивските земи след два века и половина.
Османска империя
Едни от първите сведения за селата Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх са в османските данъчни регистри от XVI в.
- Първото селище фигурира с имената Алтън Боа (на османски турски: قلچلو صارو, на турски: Altın boğa) и Кълъчлъ саръ (на османски турски: التون بوغا, на турски: Kılıçlı sarı). Приходът на селището е формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, смесено зърно, зеленчукови градини, такса за ползване на ливади и други такси. В регистър от 1596 г. е записано, че общността има имам.
- Второто селище фигурира с имената Балтаджъ (на османски турски: بالتهجى, на турски: Baltacı) и Кадирджикли. Приходът на селището е формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, ечемик, кошери, сено, плодове, зеленчукови градини, и други такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г. в селото са вписани 17 джелепкешани. В регистър от 1596 г. също е записано, че селото има имам.
- Третото селище фигурира с имената Велед-и данишменд (на османски турски: على فقيه, на турски: Veled-i-danişmend) и Али Фъкъх (на османски турски: ولد دانشمند, на турски: Ali fıkıh). Общият приход от селището е формиран от данъчно облагане върху добив на: пшеница, ечемик, сено, кошери, лен, папур, воденици, люпилни за ориз и др. такси. В регистъра от началото на века до селището е регистрирано и завие на Кюрекчи баба, в което са описани 7 абдали, един от които е техен религиозен лидер – шейх.
Трите селища са описани в нахия Караджа даг на каза Филибе.[12]
Докато в средата на XVII век почти всички български павликяни живеещи в Северна България вече са приели католицизма, то в южната част на страната този процес едва започва. През 1623 г. отец Антон Батор от Никопол, следвал в Климентинската колегия в Рим, е бил капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив. На него му е било възложено да обхожда околните павликянски села и да ги покръства.[13] През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков), съученик на Петър Парчевич в Лорето, пристига в Калъчлий и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама, след което успява да ускори налагането на католицизма в района.[5] Архиепископ Петър Богдан, посещава селото на 21 ноември 1646 г. за освещаване на новата църква (и остава в селото за три дена), е записал, че католическото население е наброявало вече 500 души, главно преселници от Никополско.[14] През 1676 година Калъчлий наброявало 70 къщи. Според предания след Чипровското въстание католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Балтаджа. Първите сведения за покръстване в Балтаджа са в регистър на венчавки и кръщенета от 1695 – 1699 г. Сведения за кръщения в село Алифакъх се срещат в енорийска кръщелна книга от 1729 г.[15]
В резултат на преселения на бивши павликяни от Северна България, католическата общност в района на днешния гр. Раковски значително нараства между XVII и XIX век. Село Алифакъх е населено от мохамедани и павликяни до Освобождението на България. Приемането на католицизма не става бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Процесът завършва през 1839 година с присъединяването към католицизма на последните павликянски семейства от село Балтаджа. Последната непокръстена павликянка от селото е била баба Съба Петкова. С помощта на турските власти, епископ Иван Птачек и мисионерите-редемптористи Матия Граф и Игнат Кристоф, всички по произход чехи, публично я унизили, малтретирали и изгорили старите ѝ книги. Не след дълго, тя починала.[5]
През 1836 г. в Балтаджа имало 70 къщи, 500 жители и други 400 работели и живеели по околните турски чифлици, 40 новородени, 20 умрели и 8 женитби. В Калъчлий – 152 къщи, 1113 души и още до 300 работели в други села. През 1837 г. чумна епидемия е покосила 300 павликяни в Пловдивско.[14]
Годината 1840 се счита за повратна в развитието на католическите общности в Пловдивско. Рим отзовава тогавашните мисионери редемптористи и на тяхно място изпраща капуцините. Така католиците в Пловдивско попадат под влиянието на едно сравнително консервативно течение на католическата църква, но с харизмата на техния покровител свети Франциск да строят и възстановяват църкви, манастири, параклиси, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 1843 г. италианецът Андреа Канова е назначен за апостолически наместник на епархията и възползвайки се от покровителството на европейските консули в Пловдив, той успява да построи храмове във всички католически села в Пловдивско. Първите са построени през 1844 г. в Даваджово и Балтаджа.[16] През 1845 г. епископ Андреа Канова попечителства при закупуването на земи от изселващите се турци от село Герен и улеснява заселването му със семейства от Калъчлий.[6]
През 1844 г. в Рим е издаден „Молитвеник за християните от Пловдивско“ с автори родените в Калъчлий свещеници Яко Яковски и Петър Арабаджийски. Той е написан на характерния говор на павликяните,[17] отпечатан на латиница и е бил използван като домашен буквар от наследниците на павликянското население в Пловдивско. В увода се обяснява как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от католическите свещеници правопис. На 30 януари 1858 г. отец Яко Яковски е отбелязал, че през нощта в района на днешния град е имало извънреден студ и виното е замръзнало по време на литургията.[18]
През XIX и XX век при католическото население в селата Калъчлий и Балтаджа съществува една рядкосрещана форма на монашество, наричана „калугерки в селото“. Това са жени, които дават обет за безбрачие, остават в бащиния си дом и се посвещават на служба на католическата църква. Те подпомагат свещениците в църковните служби и поддръжката на църквите. Когато селските калугерки се появяват през втората четвърт на ХIХ в., те са много добре приети и от духовенството, и от населението. Обратът идва от факта, че с времето броят им главоломно нараства. Например, броят им през първата половина на XX век стига до 50 – 60 жени в Калъчлии, в Балтаджии до 200 – 300 жени. Андреа Канова се е опитал да ограничи този тип монашество, като издал окръжно (писмо, изпратено до енориите) „калугерки“ да се наричат тези, които има специално разрешение за това от епископа. В началото на XXI век останалите живи селски калугерки в Пловдивско се броят на пръсти.[19]
От преди Освобождението в историята ще останат имената на просветители и учители – Яко Яковски, Йосиф Арабаджийски, Едуард Валпа, и много други проповедници и мисионери, допринесли за просвещението на предците на населението на сегашния град Раковски. Първото училище в Балтаджа е създадено през 1863 г. В средата на XIX век за около три години в селата и горите около Калъчлий е хайдутствал Георги Качака, известен като Католишки хайдутин.[20]
След Освобождението
По време на Руско-турската освободителна война свещеникът на село Балтаджии отец Ернесто Саватоне съобщава, че в Алифаково е изоставен от турците голям военен склад с храна. Русите, които нямали възможност да вземат храната със себе си, помолили местното население да я пази. Местното население с голямо усърдие изпълнило тази задача и по-късно временното руско управление в българските земи решило да възнагради общината за старанието и след продажбата на получения ориз от една ферма, дали една десета от стойността на ориза (9346.50 гроша) на общината в Балтаджии. С тези средства по-късно била построена нова сграда за училището. Първото училище в село Калъчлии е построено през 1879 г.
Първите учители в селата след Освобождението са Андрея Марашлийски, Мариана Бъмбина, Ана Гиева, Петър Коков и Милан Генчев. След Руско-турската война (1878 г.) отношения между жителите на Алифаково се обтегнали и християните са се изселили в съседното Балтаджии.[6] След Освобождението до 1905 г. Алифаково е било чисто турско село. През 1884 г. 20 католически семейства главно от Калачлии и няколко семейства от Балтаджии се заселват в село Салалии.[6] След посещение на видния български учен д-р Любомир Милетич в селата в края на XIX век, той пише, че Балтаджии има нова църква през 1887 г., a Калъчлии през 1891 г.[14] През 1893 г. са водени преговори между калъчлийската и балтаджийската общини за изграждане на прогимназия между двете села в местността „Романски кладенец“. Планирано е било и шосе, което да съединява селата и минава покрай бъдещето здание на общата Балтаджийско-Калъчлийска прогимназия. Политическите промени през следващата година провалят плановете за обща прогимназия.[21]
Още през втората половина на XIX век в землището на селата Браниполе и Коматево се оформя чифликът „Свети Феликс“, известен още като владишкото имение. За обработката на земята там са ходили цели фамилии от Балтаджии и Калъчлии. Някои от тези семейства си купуват земя и се установяват да живеят постоянно в тези села. В началото на XX век, отец Ангел Бадов от Балтаджии поема посредничество между своите енориаши и изселващите се от Алифаково турци при откупуването на техните земи.[6]
В края на 1908 г. и началото на 1909 г. са създадени първите читалища „Св. св. Кирил и Методий“ и „Петър Богдан Бакшев“ в селата Калъчлии и Балтаджии.
Над 70 военнослужещи от селата Балтаджии и Калъчлии загиват в Балканските войни (1912 – 1913). Загива и военизираният свещеник Йозо Зайков.[22] Други 57 загиват по фронтовете през Първата световна война.[10] За проявена храброст 46 военнослужещи от кварталите на град Раковски са наградени със Знак на военния орден „За храброст“-IV ст., Сребърен и Бронзов медал „За заслуга“ – без корона и други отличия.[23] През 1915 г. отец д-р Дамян Гюлов е назначен за полкови свещеник в 43-ти пехотен полк. Но той изпълнява свещеническите си задължения също и спрямо католиците в 21-ви Средногорски полк, в който се числят войници от пловдивските католически села.[24] През 1913 г. в сградата на училището в Калъчлии са настанени семейства бежанци от Одринско.[21] През 1918 г. в село Калъчлии е открита пощенска станция.[25]
В периода между Световните войни са съществували следните църковни културни и просветни дружества: в Калъчлии – католическо дружество „Роберт Менини“ (основано 1927 г.) и Младежки католически певчески хор „Михаил Добромиров“ (1943) и в Балтаджии – дружество „Богдан Бакшич“ (1928), Младежко културно-просветно дружество „Св. Архангел Михаил“ (1930) и католическото дружество „Св. Андрей“.
През 1908 и 1910 г. са основани местни дружби на Българския земеделски народен съюз в селата Калъчлии и Балтаджии. Идеите на Демократическата партия са били близки на много семинаристи от селата, които са учили в Пловдив. Социалистическите идеи достигат района на Раковски през 1905 г. с назначаването на фелдшер Георги Мичев на работа в Калъчлии. Следвал в Лозана, той създава първата социалистическа група. През 1919 г. се създават организаци на Българската комунистическа партияи в Балтаджии (10 април) и Калъчлии (19 септември), за секретари са избрани съответно Тереза Чолакова и Йозо Стрехин.[10]
Политически симпатии в село Калъчлии през 1929 г. се поделяли между 3 партии – Националлибералната, Земеделската, и управляващия Демократически сговор. Най-много са привържениците на Демократически сговор поради грижите на Андрей Ляпчев за селото и личното му познанство със Стефан Чешков Петков – сред влиятелните хора в района и първия адвокат, роден и работещ в селото[26] и депутат от Либерална партия (радослависти) в XVII обикновено народно събрание. От първите избори след Освобождението през 1879 г. до забраната на партиите през 1934 г. за кметова на селата са избирани членове на Националлибералната партия, Българския земеделски народен съюз и Демократическата партия.
През 1925 г. започва да работи болницата „Петър Парчевич“ в Калъчлии. През април 1928 г. Горнотракийската низина е сполетяна от Чирпанското земетресение, което разрушава над 72 000 сгради и причинява щети на стойност около 3.3 милиарда лева. Природната стихия поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болницата и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Лично цар Борис III посещава разрушените места. Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места (ДИПОЗЕ) финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Още на следващата година са изградени нови сгради на училищата. През 1931 г. в трите села са построени нови църкви с доброволния труд на населението и средства от Ватикана. Храмовете са изграден благодарение на помощта на Свети Папа Пий XI, чиито барелеф краси фасидите на трите църкви. През 1932 г. болницата възстановява дейността си в нова сграда.
- Сградата на училището в Калъчлии, построена през 1929 г.
- Сградата на училището в Балтаджии, построена през 1929 г.
- Строежът на новата църква в Калъчлии през 1929 г.
В периода между войните видните общественици, учители и свещениците – Лазар Лазаров, Климент Джундрин, братята Дамян и Козма Гюлови, Флавиан Манкин, Рангел Пацев и още много др. допринасят за развитието и пробуждането на населението на град Раковски.
През 1930 г. в Калъчлии е закупен първият автобус за превозване на пътници до град Пловдив. Негов шофьор е бил Петър Зантов.[13] През 1936 г. започва електрифицирането на селата Генерал Николаево и Секирово от електроцентрала „Въча“.[21] Електрифицирането на Антраниково започва през ноември 1940 г. и е завършено през декември следващата година.[27]
Малцина от бъдещите квартали на град Раковски участват в партизанската съпротива (1941 – 1944). Това е разбираемо поради силната религиозност на населението в тези села. В съпротивата загиват Петър Хамбарлийски – партизанин във формирания от Дичо Петров войнишки батальон, Иван Станков – „Дибенко“, партизанин в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ и Иван Боражиев, преселил се в Пловдив, сражавал се в отряда „Антон Иванов“. Андрей Балджийски, войник към така наречения окупационен корпус в Македония, се присъединява към югославските партизани и доживява до края на войната.[10]
Ятаци от населените места са Петър, Никола, Янко и Серафим Стрехини, Фердинанд Миланов, Йозо Тобиев, Минчо Петков, Къна Стрехина – ятачка и политзатворничка. През април 1944 г. Фердинанд Миланов и Йозо Тобиев са предадени и на 1 юни 1944 г. разстреляни без съд в местността „Студенец“ в Родопите на около 37 км югозападно от Пловдив.[28]
Над 30 военнослужещи от днешните квартали на Раковски загиват по бойните полета в Югославия, Унгария и Австрия (1944 – 1945).[10]
Потребителна кооперация в Балтаджии е създадена през 1906 г., като земеделско спестовно дружество с цел кредитиране на земеделските стопани и ограничаване на ширещото се лихварство. Кооперацията има важна роля в процеса на откупуване на земите от жителите на Балтаджии от изселващите се турци в Алифаково. През 1941 г. дружеството е преструктурирано в Кредитна кооперация „Св. Изидор“. По същото време съществува кооперация „Постоянство“ в с. Ген. Николаево. През 1955 г. двете кооперации са обединени и години по-късно на тяхна основа е създадена Градска потребителна кооперация „Наркооп“ гр. Раковски. През 1930-те години в село Секирово има клон на дружество „Червен кръст“ и клон на Съюза за закрила на децата в България, които са закрити по време на войната.
След Втората световна война
През периода 1946 – 1949 г. са прокарани първите водопроводи в селата Генерал Николаево и Секирово. През декември 1947 г. са национализирани дарак и мелница „Петкови“, мелници „Хачик Парсиняк“, „Артин Аведисян“, „Иван Бакалски“, „Тереза Папукян“, дарак „Иван Замярски“ и петмезоварна „Йозо Четов“. Първото ТКЗС е основано в село Секирово на 3 октомври 1948 г. Първоначално има 45 члена с хиляда декара земя и 5 крави. Първият председател е Иван Лесов. На 16 януари 1949 г. е основано ТКЗС в село Генерал Николаево от 121 домакинства с 3800 дка земя и председател Гено Сарийски. Същата година се създава и ТКЗС в село Парчевич с председател Павел Рабаджийски.[10]
На 30 април 1952 г. в Генерал Николаево започва да работи тухларна фабрика.
Броят на арестуваните през 1952 г. католически духовници в България, преследвани и обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт, достига 42 души. Осем от тях са родени в Генерал Николаево и пет в Секирово. През есента на 1952 г. е разгледано делото на епископ Иван Романов (роден в Секирово), който също е обвинен в шпионаж. Присъдата от 12 години затвор за 74-годишния духовник се равнява на смъртна присъда. Изпратен в Шуменския затвор, той умира само след 2 месеца. За него е открит процес за беатификация.
През зимата на 1963 г. температурите в района падат под минус 20 градуса.[21] През 1964 г. стопанството в село Генерал Николаево прераства в държавно земеделско стопанство. С формиране на новия град през 1966 г. започват тенденции на обединяване на усилията на стопанствата в установяване на връзки с водещи научни аграрни институти в страната. През декември 1978 г. е създаден АПК със седалище в Раковски, който включва всички селски стопанства от общината (тогава наричана селищна система). На площ от 240 декара са създадени оранжерии.[10]
- Семейство от Секирово през 1960-те г.
- Площадът в кв. „Генерал Николаево“ през 1968 г.
- Площадът в кв. „Секирово“ в началото на 1970-те г.
- Тухларната фабрика в Генерал Николаево през 1970-те г.
Слав Иванов Станков е първият кмет на градската община Раковски. През 1970-те години в Раковски са открити цехове на Завода за дървообработващи машини в Пловдив, на Карловския тракторен комбинат и цех за производство на пластмасови и каучукови изделия за широка употреба. През 1972 г. е открито Районно предприятие, което по-късно прераства в общинска фирма „Легия“. През 1975 г. на територията на общината започва да работи клон на „Редки метали“.
През февруари 1979 г. е учреден общинският комитет на БКП. За първи секретар е избран Стойко Пенев, а за негов заместник – Иван Лачев.
На 19 август 1979 г. започва строежът на националния обект Стоманолеярен завод.[29] Имало условие заводът да не бъде изграден върху плодородна земя. На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка,[10] която е поставена на площада в градинката до читалището, но след 1989 г. е премахната.
- Църквата в кв. „Генерал Николаево“ през 1981 г
- Църквата в кв. „Секирово“ през 1981 г.
Също през 1970-те години между кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ започва да се изгражда инфраструктурата на кв. „Нов център“. Построени са нови сгради на пощата и на Професионална гимназия „Петър Парчевич“. След това е построена и сградата на АПК-Раковски. През 1982 г. в новия квартал са построени и първите многоетажни жилищни блокове.[30]
След промените през 1989 г.
В края на 1989 г. в град Раковски е основана група към сдружение „Екогласност“. В началото на следващата година е създадена и структура на СДС. Нейни учредители са Венко Романов, Любен Самуилов, Вера Самуилова, Мария Станчева, Снежана Лесова, Стойне Ангелов, Милко Стрехин, Зарко Камбуров и др. За председател е избран д-р Иван Томбашки. На проведените избори за общински кмет през 1991 г. за кмет на общината е избран Петър Серафимов Карпаров от коалиция БЗНС – СДС. С писмо № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 г. е прекратена уранодобивната дейност в района на града, а през 1996 г. Стоманолеярният завод е обявена в несъстоятелност.
През 2000 г. общинска фирма „Легия“ е приватизирана и новият ѝ собственик е белгийската холдингова компания „Лимако“, като фирмата е част от веригата за бутикови облекла „Каролин“. В началото на 2007 г. в Раковски е основана организация на партия ГЕРБ. Учредители са Божидар Замярски, Виктор Узунов, Георги Плачков, Иван Антонов, Милена Мандраджийска, Младен Шишков и др. За председател е избран Георги Плачков.
През 2009 г. започва газификацията на града с доставка на природен газ от фирмата „Ситигаз“, дъщерно дружество на компанията „Овергаз“.[31] В края на януари 2012 г. температурите в района падат под минус 20 градуса.
По време на своето апостолическо поклонничество в България папа Франциск посещава град Раковски на 6 май 2019 г. Градът е украсен с над 700 комплекта знамена на Европейския съюз, България, Ватикана и община Раковски. Светият отец е посрещнат на улица „Михаил Добромиров“ в района на автогарата в квартал „Генерал Николаево“ от кмета на града Павел Гуджеров. Оттам папата се отправя с папамобила (бял открит модифициран пикап Isuzu D-Max) към църквата „Пресвето Сърце Исусово“ на площад „България“. В църквата Светият отец отслужва тържествена литургия, на която около 250 деца от всички католически енории в България получават първото причастие.[32] След това папата има обедна среща с католическите епископи в манастира „Света Елисавета“. След обяд папамобилът с папата потегля по булевард „Георги Раковски“ към църквата „Свети Архангел Михаил“ на площад „Европа“ в квартал Секирово. По двукилометровия булевард раковчани го поздравяват с ръкопляскания и викове „Папа Франческо“ и „Да живее папата!“. В църквата папата има среща с около 750 представители на католическата общественост в България.[33]
- Папа Франциск на площад „България“
- Папамобилът с папа Франциск на площад „Европа“
През есента на 2020 г. по време на пандемията от Ковид-19 смъртността в града е 2 – 3 пъти по-висока в сравнение със смърността през есения сезон от предишните години. Лекувайки болните в районната болница, се заразява и на 25 ноември 2020 г. умира роденият в Секирово д-р Йосиф Изамски.[34] На 14 април 2021 г. във връзка с 200-годишнината от рождението на патрона на града Георги Раковски, по време на тържеството за откриване на барелеф на революционера на площад „България“, д-р Изамски, дългогодишният кмет на града Франц Коков и кавалждията Никола Ганчев са отличени посмъртно със заванието „Почетен гражданин на община Раковски“.[35]