Септемврийци (област Добрич)

Септемврѝйци е село в Североизточна България, община Каварна, област Добрич.

Вижте пояснителната страница за други значения на Септемврийци.

---

Септемврийци (Област Добрич)
Септемврийци (Област Добрич) 43.608157, 28.361779 Септемврийци (Област Добрич)
Общи данни
Население	275 души[1] (31 декември 2024 г.) 9,19 души/km²
Землище	29,922 km²
Надм. височина	102 m
Пощ. код	9693
Тел. код	05746
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	66281
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Каварна Елена Балтаджиева (ВМРО-БНД, ИТН; 2019)
Кметство    – кмет	Септемврийци Вела Вълкова (БСП)

Началното училище в селото, ок. 1946 г.

География

Село Септемврийци се намира на около 44 km източно от областния център град Добрич и около 20 km северно от общинския център град Каварна. Разположено е в Южна Добруджа, на 15 – 16 km от границата с Румъния на север и от брега на Черно море при село Крапец – на изток. Релефът е равнинен с лек наклон на изток, надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 102 m.

През Септемврийци минава третокласният републикански път III-2961, водещ на запад през село Белгун към село Конаре, а на изток през селата Нейково, Твърдица и Божаново до връзка с първокласния републикански път I-9, който води на север към село Дуранкулак и ГКПП „Дуранкулак“, а на юг – към ГКПП Малко Търново. Общински път от Септемврийци на североизток води към село Било.

Землището на село Септемврийци граничи със землищата на: село Било на север; село Нейково на изток; село Видно на юг; село Белгун на запад; село Александър Стамболийски на северозапад.

Населението на село Септемврийци, наброявало 175 души при преброяването към 1934 г. и 184 към 1946 г., нараства рязко до 814 към 1956 г. и 888 към 1965 г., след което намалява до 507 към 1992 г. и 275 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.^[2]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 439 лица, за 149 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 43 – към „турска“, за 232 – „не се самоопределят“ и за 7 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ромска“ и „други“ не са посочени конкретни данни.^[3]

История

Селото е в България от 1878 г. до 1913 г., когато след Междусъюзническата война и последвалия Букурещки мирен договор България отстъпва на Румъния Южна Добруджа, и от 1940 г., когато Южна Добруджа е възвърната на България съгласно Крайовската спогодба.^[4] Към 1881 г. селото се нарича Делне бей кьой и има 34 жители.^[5] Преименувано е на Цар Борис през 1906 г. и на Септемврийци през 1947 г.^[4] По време на румънското управление (приблизително от 1925 до 1940 г.) селото е преименувано на Клошка.^[6][7]

Не е известно откога е имало училище в село Септемврийци. Началното училище „Христо Ботев“ в селото, настанено от 1958 г. в новопостроена сграда, е закрито през 2020 г.^[8] През годините сградата е поддържана с текущи ремонти, извършвани основно от колектива.

Читалището в село Септемврийци е основано през 1954 г. (според включената след 2009 г. в наименованието му „Никола Вапцаров – 1954“ година на неговото първоначално създаване).^[9] Читалището към 2016 г. разполага с библиотека от 1470 библиотечни единици и към него има изграден състав за автентичен фолклор.^[10]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[11]

	Численост	Дял (в %)
Общо	439	100,00
Българи	149	33,94
Турци	43	9,79
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	232	52,84
Неотговорили	7	1,59

Обществени институции

Към 2024 г. село Септемврийци е център на кметство Септемврийци.^[12][13]

В селото към 2024 г. има действащо читалище „Никола Вапцаров – 1954“.^[14]