Слънчево изригване
From Wikipedia, the free encyclopedia
Слънчевото изригване е експлозивен процес на отделяне на енергия (кинетична, светлинна и топлинна) в слънчевата атмосфера. Това води до внезапно увеличаване на яркостта на Слънцето, обикновено близо до повърхността му или в близост до групи слънчеви петна. Мощните слънчеви изригвания често, но не винаги, са придружавани от коронално изхвърляне на маса. Дори и най-мощните изригвания са едвам доловими на фона на общото слънчево излъчване.[1]
Слънчевите изригвания могат да възникнат с различна сила. Типичното изригване от 1020 джаула е достатъчно, за да се забележи, докато големите изригвания могат да освободят енергия достигаща 1025 джаула (или 160 млрд. мегатона в тротилов еквивалент).[2]
Изригванията са тясно свързани с изхвърлянето на плазма и други частици през короната на Слънцето в космическото пространство. Те, също така, излъчват обилно радиовълни. Ако изригването е по посока на Земята, частиците от него могат да навлязат в горната земна атмосфера (йоносферата) и да предизвикат ярки северни сияния и дори да нарушат радиокомуникацията на дълги разстояния.
Обикновено на слънчевата плазма са ѝ нужни дни, за да достигне Земята.[3] Изригвания настъпват и на други звезди. Високоенергийни частици, които могат да се движат с релативистична скорост (близка до тази на светлината) могат да пристигнат почти едновременно с електромагнитното излъчване.