София
столица на България / From Wikipedia, the free encyclopedia
Со̀фия е столицата на България. С около 1 200 000 жители тя е най-големият град в страната с над 18% от нейното общо население,[2] както и 14-ият по големина град в Европейския съюз.
- Вижте пояснителната страница за други значения на София.
София | |
Столицата на България | |
Девиз: Расте, но не старее | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1 282 171 души[1] (15 март 2024 г.) 2606 души/km² |
Землище | 492 km² |
Надм. височина | 595 m |
Пощ. код | 1000 |
Тел. код | 02 |
МПС код | С, СА, СВ |
ЕКАТТЕ | 68134 |
Демоним | Софиянец, Sofiano, Sofiote, Софиянци |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023) |
Адрес кметство | |
ул. „Московска“ 33 тел.: 0700 17 310; 02 9377 303 | |
Уебсайт | www.sofia.bg |
София в Общомедия |
София е разположена в централната част на Балканския полуостров, в оградената от няколко планини Софийска котловина, която е най-голямото и едно от най-високите Подбалкански полета. Тя заема средищно положение на Балканите, като няколко главни пътя я свързват с другите части на полуострова – през Вакарелската планина към Тракия и Истанбул, през Драгоманския проход към Белград и Централна Европа, по долината на Струма към Гърция и Северна Македония и през няколко прохода в Стара планина към Северна България и Румъния. Източно от града преминава река Искър, а през самия град няколко малки нейни притоци.
Първото писмено свидетелство за града е от II век пр. Хр., когато той е главен град на един от тракийските народи. Той се превръща в един от главните опорни центрове на Римската империя на Балканите и през IV век служи за временна резиденция на няколко императори. Градът запазва значението си и през Средновековието, а след XV век преживява нов разцвет, като една от главните логистични бази в тила на Османската империя при нейните военни кампании в Централна Европа. С военното отслабване на Империята от края на XVII век София също запада и през следващите две столетия населението му намалява а много сгради са занемарени или изоставени. През 1879 година, малко след Освобождението на България, градът става столица на новата държава и през следващите десетилетия бързо се разраства.
Днес София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, централните сгради на Българска национална телевизия, Българско национално радио, Българска телеграфна агенция, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[3]