Тонкинска резолюция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тонкинската резолюция (официално на английски: Southeast Asia Resolution, Public Law 88 – 408 – Резолюция за Югоизточна Азия, Закон 88 – 408) е съвместна резолюция на Конгреса на САЩ, приета на 7 август 1964 г. в отговор на инцидентите в Тонкинския залив.
Тя е от историческо значение, защото дава на президента на САЩ Линдън Джонсън разрешение (без официално обявяване на война от Конгреса на САЩ) за използване на конвенционално оръжие в Югоизточна Азия. Конкретно резолюцията упълномощава Президента да предприеме необходимите мерки с оглед съблюдаване на „... всеки член или протокол от Договора за Колективна Отбрана на Югоизточна Азия...“, като това включва употреба на въоръжените сили. Само двама от сенаторите се противопоставят в Сената и гласуват против резолюцията – Уейн Морз, (демократ от Орегон) и Ърнест Грюнинг (демократ от Аляска). Сенатор Грюнинг възразява срещу „...изпращането на нашите американски момчета да се бият във война, в която нямаме никаква работа, която е предначертана със заблуда и която постоянно се ескалира“[1]. Администрацията на президента Джонсън се нуждае от резолюцията, за да започне бързо ескалацията на американското военно участие в Южен Виетнам и започване на война срещу Северен Виетнам. С осигурените 416 гласа в Конгреса и 98 в Сената се дава зелена светлина за начало на военни действия.