Фолмар фон Лютцелщайн
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фолмар фон Лютцелщайн (на немски: Folmar von Lützelstein; * пр. 1325; † сл. 1367) е граф на Лютцелщайн (фр. La Petite-Pierre) в Елзас.
Фолмар фон Лютцелщайн | |
граф на Лютцелщайн | |
Роден | |
---|---|
Герб | |
Герб на графство Лютцелщайн | |
Семейство | |
Баща | Николас фон Лютцелщайн |
Той е единственият син на граф Николас фон Лютцелщайн († 1316/1318) и съпругата му Катарина фон Болхен († сл. 1318), дъщеря на Куно фон Болхен († сл. 1288/1294) и Изабела. Внук е на граф Хуго IV фон Лютцелщайн († 1304/1315) и Елизабет фон Финстинген († сл. 1301). Правнук е на граф Хуго III фон Лютцелщайн († сл. 1280/1283) и Елизабет фон Саарбрюкен († сл. 1271), дъщеря на граф Симон III фон Саарбрюкен († 1240) и принцеса Лаурета от Лотарингия († сл. 1226). Роднина е на Хайнрих фон Близкастел, епископ на Вердюн († 1196).
Замъкът Лютцелщайн е построен през края на 12 век от граф Хуго, син на граф Хуго фон Близкастел. През 1403 г. с граф Фридрих умира последният от главната линия на род Лютцелщайн, което води до дълги наследствени конфликти между неговия чичо Буркхард фон Лютцелщайн и сестра му, която е омъжена за Йоханес фон Лайнинген. Понеже те нямат наследници през 1462 г. цялото графство отива към Курпфалц.