Хаулин Уулф
американски музикант / From Wikipedia, the free encyclopedia
Честър Артър Бърнет (10 юни 1910 – 10 януари 1976), по-известен като Хаулин Уулф (на английски: Howlin' Wolf, „Виещият вълк“) е американски блус певец и китарист.
Хаулин Уулф Howlin' Wolf | |
американски музикант | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Чикаго, САЩ |
Етнос | афроамериканци |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Howlin' Wolf |
Стил | Електрически блус, Чикагски блус |
Инструменти | вокали, китара, хармоника |
Активност | от 1930 г. |
Лейбъл | Chess Records |
Свързани изпълнители | Уили Диксън, Хюбърт Съмлин |
Семейство | |
Уебсайт | www.howlinwolffoundation.org |
Хаулин Уулф в Общомедия |
С бумтящия си глас и внушителното си присъствие Бърнет се нарежда сред водещите изпълнители на електрически блус. Музикантът и критик Къб Кода заявява, че „никой не може да се сравнява с Хаулин Уулф в способността му да разтърси мястото до основи и същевременно да впечатли домакините с остроумието си“. Много от песните, изпълнени от Бърнет, като например „Smokestack Lightnin'“, „Back Door Man“ и „Spoonful“, стават блус стандарти.
Освен със 198-сантиметровия си ръст и почти 136-те си килограма той налага присъствието си и със силния си и най-запомнящ се глас от всички чикагски блус изпълнители от 50-те години. Гласът му е сравняван със „звука от тежка машина, работеща на черен път“. Този грубоват, леко страховит музикален стил контрастира с недотам суровото, но също мощно звучене на неговия съвременник и професионален съперник Мъди Уотърс (въпреки че според различни сведения двамата не са били толкова различни като характери), като двамата представят двата основни стълба в чикагския блус.
Хаулин Уулф, Сони Бой Уилямсън II, Литъл Уолтър, Уили Диксън и Мъди Уотърс са сред музикантите, сочени като най-големите записвали за Chess Records. Сам Филипс заявява: „Когато чух Хаулин Уулф, си казах Това е за мен. Тук душата на човек никога не умира. Той беше висок близо два метра и имаше най-големите крака, които бях виждал. Даже един от прякорите му беше „Big Foot Chester“. Той седеше с разкрачени крака и свиреше само на хармониката си, но ти казвам, най-хубавото шоу, което би могъл да видиш днес, е – това изпълнение на Честър Бърнет в моето студио. Боже, заслужаваше си да видиш страстта, изписана на лицето на този човек, докато пее. Очите му святкаха и вените по шията му бяха изхвръкнали, и, приятелю, в съзнанието на този човек нямаше място за нищо друго, освен за песента. Той пееше с цялата си дяволската душа.“ През 2004 г. списание Rolling Stone нарежда Хаулин Уулф на 51-во място в класацията си „100-те най-велики изпълнители на всички времена“.