Хипократ
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хипократ (на гръцки: Ιπποκράτης) е най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината. С името му се свързва Хипократовата клетва. Известни Хипократови принципи са: „На първо място не причинявай вреда“ („Primum non nocere“) и „Изкуството е вечно, а животът – кратък“ („Ars longa, vita brevis“).
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хипократ.
Хипократ Ἱπποκράτης | |
античен лекар | |
Роден |
около 460 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | около 370 г. пр.н.е. (90 г.)
Лариса, Гърция |
Хипократ в Общомедия |
Според биографичните данни за него той е бил обучен в лечителския храм на остров Кос и може би е бил ученик на Херодик. Хипократ странства много преди да се установи в Кос да практикува и преподава медицина.
Трудовете, приписвани на Хипократ, наречени още „Хипократов сборник“, наброяват около 70 книги и са писани между 430 и 200 г. пр.н.е. Смята се, че в действителност може би само 6 книги са негови, а всъщност сборникът е остатък от голямата библиотека на медицинското училище на остров Кос. Неговото обучение вероятно е повлияло други автори в посоката на неговите идеи, които отричат суеверията, божествения произход на болестите, също и магията на примитивната медицина и по този начин поставят основите на науката Медицина.
Малко е известно за живота на Хипократ, но някои от неговите постижения като медик са документирани от Аристотел и Платон.