Юкио Мишима
японски писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Кимитаке Хираоко (на японски: 平岡 公威, 14 януари 1925 – 25 ноември, 1970), известен под псевдонима Юкио Мишима (на японски: 三島 由紀夫; на английски: Yukio Mishima по системата на Хепбърн) е японски писател, поет, актьор, модел, филмов режисьор, драматург, диригент, националист и основател на организацията „Тетенокай“.
Юкио Мишима 三島 由紀夫 | |
японски писател | |
януари 1955 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 ноември 1970 г. (45 г.)
|
Погребан | Фучу, Япония |
Религия | Шинтоизъм |
Работил | писател, поет, драматург, актьор, режисьор |
Литература | |
Псевдоним | Yukio Mishima, 榊山保, 三島由紀夫 |
Период | 1944 – 1970 |
Жанрове | роман, разказ, стихотворение, есе |
Течение | Ирационализъм, Постмодернизъм |
Известни творби | „Златният храм“ „Патриотизъм (кратък разказ)“ |
Повлиян | Мурасаки Шикибу, Мимеи Огава, Аугуст Стриндберг, Реймон Радиге, Жан Расин |
Литература | |
Псевдоним | Yukio Mishima, 榊山保, 三島由紀夫 |
Период | 1944 – 1970 |
Жанрове | роман, повест, разказ, драма, сценарий, поезия, есе, Лекция, късометражен филм |
Течение | Ирационализъм, Постмодернизъм |
Известни творби | „Златният храм“ „Патриотизъм (кратък разказ)“ |
Повлиян | Мурасаки Шикибу, Мимеи Огава, Аугуст Стриндберг, Реймон Радиге, Жан Расин |
Семейство | |
Съпруга | Йоко Хираока (1 юни 1958 – 25 ноември 1970) |
Деца | Норико Хираока Иичиро Хираока |
Други роднини | Садатару Хираока |
Подпис | |
Уебсайт | |
Юкио Мишима в Общомедия |
Мишима е смятан сред най-важните японски автори на 20 век. Предложен е за Нобелова награда за литература през 1968 г., но наградата отива при сънародника му Ясунари Кавабата. Творбите му включват „Изповеди на една маска“ и „Златният храм“, както и биографичното му есе „Слънце и стомана“. Творчеството на Мишима изпъква с разточителна лексика, ексцентрични метафори, смесването на традиционния японски и модерния западен стил и завладяващите му твърдения за единството между красотата, еротиката и смъртта. В творческата си и обществена дейност се бори срещу онова, което нарича безплодност на съвременния буржоазен свят. Той остава прочут с нихилистичната си следвоенна проза и факта, че завършва живота си с ритуално самоубийство.
Личният живот на Мишима е противоречив, което дори и в наши дни го прави спорна личност. Идеологически десен националист, Мишима сформира Татенокай, невъоръжена цивилна милиция, открито целяща да върне властта в ръцете на японския император. На 25 ноември 1970 г. Мишима и четири члена на неговата милиция нахлуват във военна база в центъра на Токио, където се намира щаба на Националните сили за самоотбрана, и вземат командира за заложник, като се опитват да подтикнат силите на Националните сили за самоотбрана да отменят Японската конституция от 1947 г. Когато опитът за преврат се оказва неуспешен, Мишима извършва сепуку.