Анти (архитектура)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Анти (парастада) (ед.ч. – анта) (на латински: antae – чела) се наричат челните, леко удебелени и изпъкнали краища на страничните, издадени напред надлъжни зидове, при сгради с правоъгълен план.[1][2] Пример за такава сграда е мегаронът, където антите ограждат входа.[2] Такива храмове се наричат „храмове с анти“. Намират широко разпространение в Архаична Гърция, където оформят края на пронаоса.[3][4]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Анти.