Кралство на двете Сицилии
стара италианска държава / From Wikipedia, the free encyclopedia
Кралството на двете Сицилии (на неаполитански: Regno dê Doje Sicilie; на италиански: Regno delle Due Sicilie) е абсолютна монархия, която управлява Южна Италия и Сицилия между 1816 и 1861 г., т.е. от Реставрацията на Бурбоните до Обединението на Италия.
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 68 минути. |
Кралство на двете Сицилии на итал. Regno delle Due Siciliе на лат. Regnum Utriusque Siciliae | |
8 декември 1816 – 21 февруари 1861 | |
Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Неапол (1808 – 1816; 1817 – 1861) Палермо (1816 – 1817) |
Официален език | италиански, латински |
Неофициален език | неаполитански, сицилиански, италиански, арбърешки диалект, хърватско-молизански, гръцки, галоиталийски диалект на Сицилия, галоиталийски диалект на Базиликата, гуардиолски диалект |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | Абсолютна монархия (1808 – 1848; 1849 – 1861) Конституционна монархия (1848 – 1849) |
Династия | Бурбониː линия Бурбони на Двете Сицилии |
Крал | |
1816 – 1825 | Фединанд I на Двете Сицилии (първи) |
1859 – 1861 | Франциск II на Двете Сицилии (последен) |
История | |
Байонски устав | 1808 |
Битка при Толентино | 2 май 1815 |
Реставрация на Бурбоните | 22 май 1815 |
Поход на хилядата | 1861 |
Площ | |
Общо (1856) | 111 557 km2 |
Население | |
Преброяване | 9 117 050 (1856) |
Валута | дукат на Двете Сицилии |
| |
Днес част от | Италия |
Кралство на двете Сицилии в Общомедия |
Преди Френската революция от 1789 г. и последвалите Наполеонови кампании династията на Бурбоните управлява същите територии от 1735 г. насам,[N 1] но те са разделени на две отделни области: Кралство Неапол и Кралство Сицилия. Година след Виенския конгрес и след Договора от Казаланца суверенът Фердинанд де Бурбон, който преди това е приел неаполитанската корона (отсам Месинския фар) като Фердинанд IV и сицилианската (отвъд Месинския фар) като Фердинанд III, събира отново двете кралства в една държавна единица чрез Основния закон на Кралството на двете Сицилии от 8 декември 1816 г., почти 400 г. след първото провъзгласяване на Кралство Utriusque Siciliae от Алфонсо V Арагонски. В ранните етапи от живота на кралството столицата е Палермо – вековното седалище на Сицилианския парламент, но на следващата година (1817) тя е преместена в Неапол. Палермо продължава да се счита за столица на остров Сицилия.[1]
На кралството е сложен край с Похода на хилядата, подписването на примирието и предаването на крал Франциск II на 17 февруари 1861 г., с провъзгласяването на Кралство Италия на 17 март същата година.
Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното Кралство Сицилия. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на Войната на Сицилианската вечерня (1282 – 1302),[2] кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на Арагонската корона, но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича Кралство Неапол, той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.[2]