Неокласическа икономика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Неокласическата икономика е школа на икономическата мисъл, възникнала във Великобритания и САЩ в края на XIX век. В основата ѝ стои маргиналният анализ, който има много привърженици сред представителите на съвременната американска икономическа мисъл, особено от Чикагската школа. Според тях равновесие в икономиката настъпва след смущения, предизвикани от процес на нагаждане след промяна в заплати и цени. След като цените разпространят информацията и осигурят съответни импулси за икономическите агенти, техните икономически планове и дейности се координират. Специално внимание се отделя на ролята на потребителите, производителите и спестителите, като акцентът в проучванията се прехвърля от разпределението на пазарите върху индивидуалния и институционалния избор. Представителите на тази икономическа школа работят и в сферата на макроикономическите анализи. През XX век най-изявените теоретици на тази школа са Хикс и Самуелсън[1].
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |