Ноев ковчег
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ноев ковчег в стария завет на Библията (Битие 6-9 глава) е голям кораб („ковчег“), с размери 300 лакти (около 150 м) дължина, 50 лакти (около 25 м) ширина и 30 лакти (около 15 м) височина, който Ной построява по поръчение и по указания на Бог, за да спаси от Потопа себе си, семейството си и избрани двойки от различните видове животни („според рода им“). Според Библията, „се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха“, като в продължение на 40 дни валяло непрестанно дъжд, а водата се издигала над земята в продължение на 150 дни, след което започнала постепенно да се оттегля. Световният потоп продължава една година и през това време загива всяко живо същество освен тези в „ковчега“ на Ной. Предполага се, че ковчегът на Ной засяда при върховете на планината Арарат. Тогава Ной пуска от своя кораб врана, а след 40 дена гълъб. След като гълъбът се връща на кораба с маслинова клонка в човката, Ной разбира, че земята вече е започнала да изсъхва. Накрая Ной, семейството му и двойките животни, намиращи се в ковчега, излизат в света точно една година след започването на потопа и дават неговото ново начало.