Твърд разтвор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Твърдият разтвор е сплав в твърдо състояние между метал-метал или метал-неметал, при която кристалната решетка на основния метал се запазва, а в нея се поместват атоми (или йони) от втория елемент.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Всички твърди тела с кристална решетка могат да образуват твърди разтвори. В повечето случаи разтворимостта е ограничена (например желязото Fe разтваря максимум 6,67% въглерод C), но има примери за неограничена разтворимост на елементите един в друг (например системата мед Cu – злато Au).
За твърдите разтвори се строят по експериментален път т.нар. диаграми на състоянието, които показват какви фази и каква пределна разтворимост имат веществата при различни температури. Наличието на легиращ елемент може силно да измести някои критични точки, като например температурата на топене или на преминаване от едно фазово състояние в друго.
Когато твърдият разтвор е от два елемента, те образуват двойна система (вж. например Желязо-въглеродна диаграма). Твърди разтвори с три или повече елемента образуват съответно тройни, четворни и т.н. системи, като тези сплави могат да имат доста различни физико-химични свойства.