Халифат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Халифатът (на арабски: خلافة, хилāфа) е монархическа форма на управление (първоначално изборна, а по-късно абсолютна), възникнала през VII в. в Арабия, чиято политическа идентичност се основава на претенцията за наследяване на ислямската държава на Мохамед и определянето на монарх, наречен халиф, като негов наследник и приемник. Титлата халиф, която е еквивалентна на титли като цар, крал и хан в други части на света, е довела до множество граждански войни, сектантски конфликти и паралелни регионални халифати.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Има различие по този въпрос при двете най-големи ислямски деноминации – според сунитите халифът се избира от народа или от негови представители, а според шиитите халифът е имам, избран от тъй наречения „Ахал ал-бейт“ (рода на Пророка). Това е единствената форма на управление, която е получила пълно одобрение от традиционната ислямска теология и е главната политическа концепция на сунитския ислям по общото мнение на мюсюлманското мнозинство през ранните векове.
През средновековния период се сменят три големи халифата: Праведен халифат (632-661 г.), Омаядски халифат (661-750 г.) и Абасидски халифат (750-1517 г.). В четвъртия голям халифат, Османския халифат, владетелите на Османската империя претендират за халифска власт от 1517 г. до официалното премахване на Османския халифат като част от секуларизацията на Турция през 1924 г. Опит за запазване на титлата е направен с Шарифския халифат, но този халифат бързо пада, оставяйки претенцията в неактивност.