Юстин II
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Юстин Юниор Август (на латински: Flavius Iustinus Iunior Augustus) или Юстин II, е император на Византия (565 – 578).
Юстин II Ιουστίνος Β' | |
византийски император | |
Солид на Юстин II | |
Роден |
около 520 г.
|
---|---|
Починал | 4 октомври 578 г. (58 г.)
|
Религия | християнство |
Управление | |
Период | 15 ноември 565 – 574 |
Предшественик | Юстиниан I |
Семейство | |
Род | Юстинианова династия |
Майка | Вигиланция |
Братя/сестри | Марцел (брат на Юстин II) Прайекта |
Съпруга | Елия София |
Деца | Арабия (дъщеря на Юстин II) Тиберий II |
Юстин II в Общомедия |
Той е племенник на Юстиниан I и съпруг на София, племенницата на императрица Теодора и от там член на Юстиниановата династия. През управлението на чичо си заема длъжността куропалат и добива влияние в столицата. След смъртта на Юстиниан I Велики през ноември 565 г., дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин II за император.
Юстин II е описван като „твърд човек, заслепен от славата на предшествениците си и нагърбен със задачата да води една изтощена, зле защитена империя, преминаваща през голяма криза“. „Във външната политика той се държи като неуязвим, непримирим римлянин и при катастрофи, които често неговата липса на реализъм причинявала, все пак здравия му разум надделявал. Юстин често подценявал външните сили и се надявал да успее да ги заблуди със своята непреклонност, защото знаел за отчайващото положение на финансите и армията му, а и търсел помирение със монофизитите“.