Ендокрина жлезда
From Wikipedia, the free encyclopedia
Еднокрините жлезди (латински: glandulae sine ductibus) создаваат хемиски материи кои му се потребни на организмот за правилно да расте и да ги извршува функциите. Хемиските материи кои ги создаваат овие жлезди (на пр. хипофизата и штитната жлезда) се нарекуваат хормони и влегуваат во крвотокот. Мали количини силно влијаат на органските системи. Тие можат да бидат претставени со осамени клетки, клеточни отровчиња или пак задружени клетки да формираат органи. Меѓу клетките обично се наоѓаат брајни синусоидно проширени капилари коишто обезбедуваат богата исхрана и полесно уфрлање на хормоните во крвта. Жлезди со внатрешна секреција (glanduae sine ductibus) се: хипофиза, епифиза, штитна жлезда, параштитна жлезда, градна жлезда, надбубрежна жлезда, и полова жлезда.
Регулацијата на функциите во организмоте под контрола на два система: нервен систем и хормонален (ендокринен) систем. Нервниот и ендокриниот систем формираат едиствен нервно - ендокринен регуларен систем, во кој нервниот систем има доминантна улога. Името хормон има грчко потекло, а значи дразнам, поттикнувам. Во физиологијата го има воведено англискиот физиолог Старлинг. Денешните сознанија укажуваат дека има и такви хормони кои дејствуваат и спротивно, сопирајќи или забавувајќи некоја функција.
Хормоните претставуваат биолошки високо активни материи, со конкретно дејствување врз диференцирани клетки и ткива во организмот.
Оваа статија бара повеќе извори за проверливост. Ве молиме помогнете со тоа што ќе додадете наводи до веродостојни извори. Непроверливата содржина може да биде изменета или отстранета. |
Ендокрини жлезди | |
---|---|
The major endocrine glands:
1. Епифиза 2. Хипофиза 3. Штитна жлезда 4. Градна жлезда 5. Надбубрежна жлезда 6. Панкреас 7. Јајчник 8.Тестис | |
Податоци | |
Назнаки | |
Латински | glandulae endocrinae |
Код | TH H2.00.02.0.03072 |
TA | A11.0.00.000 |
TH | H2.00.02.0.03072 |
FMA | FMA:9602 |