Италиански език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Италиански език lingua italiana | |
/itaˈljaːno/ | |
Страна | Италия, Швейцария и др. |
---|---|
Регион | Южна Европа |
Говорещи | 58 милиона |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Италийски Романски Итало-западни Итало-далматински Италиански | |
Официално положение | |
Официален в | Италия Ватикана Сан Марино Суверенен Малтийски орден Швейцария Европейски съюз |
Малцинствен в | Словения Хърватия |
Регулатор | Accademia della Crusca |
Кодове | |
ISO 639-1 | it |
ISO 639-2 | ita |
ISO 639-3 | ita |
Италиански език в Общомедия |
Използва се от около 62 000 000 души в Италия и от още най-малко 500 000 в Южна Швейцария, Истрия, а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.
За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънския).