Хордови
тип животни / From Wikipedia, the free encyclopedia
Хордови (Chordata) са тип животни, обединени в една група поради наличието на хорда. Представляват голяма група вторичноустни животни със своеобразна биология, екология, етология и произход, представляваща връх в еволюцията на организмовия свят. Включват всички представители на подтип Гръбначни, както и няколко подтипа родствени на гръбначните животни, които в определен етап от своето развитие притежават хорда, нервна тръба по гръбната страна, хрилни дъги, ендостил и опашка, намираща се зад аналния отвор. Така хордовите организми се делят на три подтипа: Главохордови, Опашнохордови и Гръбначни – единственият подтип животни притежаващи череп. В по-стари систематики към хордовите са причислявани и Полухордовите, които са отделени в самостоятелен тип.
Хордови | ||||||||||
Класификация | ||||||||||
| ||||||||||
Научно наименование | ||||||||||
Bateson, 1885 | ||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||
Хордови в Общомедия | ||||||||||
[ редактиране ] |
Примитивните хордови животни са се появили по време на Камбрийския взрив преди около 540 милиона години. Днес представителите на типа наброяват повече от 60 000 вида като около половината от тях са костни риби. Хордовите държат и рекорда по най-едрото животно – синият кит и най-бързото – соколът скитник.[1]