Административно деление на Бразилия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бразилия е федерация съставена от неразривния съюз на 26 щата, един Федерален окръг и общини. Щатите и общините имат характер на публични юридически лица, като правата и задълженията им са определени в Бразилската Конституция от 1988 година. Те имат собствена администрация и право на самоуправление и самоорганизация - избират своите управляващи органи и без намесата на други общини, щати или на федералните власти. За да гарантира местното самоуправление, Федералната конституция определя кои данъци могат да бъдат събирани от всяка една федерална единица и начина, по който средствата се разпределят между тях.[1] Щатите и общините, въз основа на изразеното чрез избори желание на своите граждани, могат да се разделят или обединяват помежду си, но не и да напускат федерацията.[1]
Федералните единици са групирани в пет административни региона: Централно-западен, Североизточен, Северен, Югоизточен и Южен. Това разделение има формален характер и първоначално е въведено през 1969 година по предложение на Бразилския институт по география и статистика (IBGE). То отчита само природните дадености, като климат, релефа, растителност и хидрография, поради което регионите се наричат и „естествените региони на Бразилия“.[2] Регионите нямат собствена администрация и не се ползват с политическа автономия.[1]