Акбар Велики
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джалалуддин Мухамад Акбар (на арабски: جلال الدین محمد اکبر [Джалал ад-Дийн Мухаммад Акбар]), роден като Бадр уд-дин Мухамад Акбар, известен още като Акбар Велики (15 октомври / 23 ноември 1542 – 17/27 октомври 1605 г.)[1][2] е третият император от династията на Великите моголи, считан за най-велик.
Акбар Велики جلالالدین مُحمَّد اکبر | |
Император на Индия | |
Роден | Бадр уд-дин Мухамад Акбар
15 октомври 1542 г.
|
---|---|
Починал | 15 октомври 1605 г. (63 г.)
|
Погребан | Агра, Индия |
Религия | ислям Дин-е Илахи |
Управление | |
Период | 1556 – 1605 |
Предшественик | Хумаюн |
Наследник | Джахангир |
Други титли | Негово величество ал-Султан ал-Азам вал Хаан ал-Мукарам, Имам-и-Адил, Султан ул-Исмам Кафал ул-Анам, Амир ул-Муминин, Халифат ул-Мутаали Сахиб-и-Заман, Падишах Гази Зулулах (Арш Ашиани)[1][2] |
Семейство | |
Баща | Хумаюн |
Деца | Джахангир |
Акбар Велики в Общомедия |
Той е от рода на Тимуридите, които са тюрко-монголи.[3] Внук е на Бабур, създателя на моголската династия, и пряк потомък на Тамерлан. Син е на Насируддин Хумаюн, от когото наследява престола и управлява между 1556 и 1605 г. В края на царуването му империята обхваща по-голямата част от Северна и Централна Индия и се разпростира на площ над 1 000 000 км².
Акбар е сред най-високо оценяваните владетели поради либералните си възгледи към религиите и вярванията и отношението му към културата и изкуството, които достигат зенита си по време на неговото управление.
По време на царуването си той елиминира военните заплахи от пущунските наследници на Шер Шах Сури, а при втората битка при Панипат постига решителна победа над самопровъзгласилия се за индуски крал Хему. Заздравяването на властта му и присъединяването на всички части на Северна и Централна Индия му отнема почти две десетилетия. За целта Акбар сключва и дипломатически съюз с могъщата индуска каста на раджпутите и дори се жени за раджпутска принцеса. Влиянието му се разпростира върху целия Индийски субконтинент, чиято по-голяма част управлява пряко като император. Неговата администрация включва огромен брой индуски земевладелци, придворни и военни генерали.
Царуването на Акбар оказва значително влияние на културата и изкуството в страната. Той е покровител на изкуството и архитектурата,[4] проявява голям интерес към живописта и украсява стените на дворците си със стенописи. Акбар е ценител на литературата и по негово време има произведения на санскрит, преведени на персийски и обратно, освен големия брой произведения на персийски, илюстрирани от художници от неговия двор.[4]
По време на първите години от царуването си императорът показва нетолерантно отношение към индусите и другите религии, но по-късно променя възгледите си към неислямските вероизповедания, отменяйки някои от строгите закони на шариата.[5][6][7] Акбар дава началото на поредица от религиозни дебати, в които мюсюлманските учени обсъждат религиозни въпроси с индуси, джайнисти, зороастрийци и португалски йезуити. Той третира техните религиозни лидери с голямо внимание, независимо от тяхната вяра. Акбар предоставя земи и пари не само за джамии, но в списъка на получателите включва огромен брой индуистки храмове в Северна и Централна Индия и християнски църкви в Гоа.