![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Alexandrite_26.75cts.jpg/640px-Alexandrite_26.75cts.jpg&w=640&q=50)
Александрит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Александритът е рядък вариант на хризоберила.[1][2] В природата се среща много рядко и само на три места в света. Получил е името си в чест на руския цар Александър II, тъй като е открит в Урал през 1834 година в деня на неговото пълнолетие.[3][4]
Александрит | |
![]() Фасетиран александрит на дневна (вляво) и нощна светлина (вдясно) | |
Общи | |
---|---|
Категория | скъпоценни камъни хризоберили |
Формула (повтаряща се единица) | BeAl2O4 |
Характеристики | |
Цвят | изумруденозелен до тъмносин (на дневна светлина) и пурпурночервен (на изкуствена светлина) |
Цепителност | неясна |
Лом | мидест |
Твърдост по Моос | 8,5 |
Блясък | стъклен |
Цвят на чертата | бял |
Специфично тегло | ~ 3,7 |
Плътност | 3,67 g/cm³ |
Оптични свойства | силна двуцветност – промяна на цвета |
Ултравиолетова флуоресценция | силна |
Основни разновидности | |
Находища | Урал (Русия), Мадагаскар, Бразилия, Южна Африка |
Александрит в Общомедия |
Александритът е известен с това, че променя цвета си в зависимост от осветлението: през деня неговата цветова гама варира от тъмносиньо до изумруднозелено, а на изкуствена светлина става пурпурночервен. Това уникално явление, заедно с рядкостта на камъка се дължи на наличието на примеси на хром и ванадий, на които са необходими изключително сложни и екстремни геоложки процеси, за да се съединят помежду си. Според една от многочислените легенди за него, през деня александритът се превръщал в изумруд, а през нощта – в пурпурен аметист. Дълго време александритът се добива само в Русия, но по-късно са открити находища в Бразилия и Мадагаскар.