Александър III Македонски
цар на Македония / From Wikipedia, the free encyclopedia
Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.
Александър III Македонски Ἀλέξανδρος Γ' ὁ Μέγας | |
цар на Македония | |
Александър Македонски в битката при Иса, детайл от мозайка от Помпей | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Александрия, Египет |
Религия | Религия в Древна Гърция Древногръцка митология |
Семейство | |
Род | Аргеади |
Баща | Филип II |
Майка | Олимпиада |
Братя/сестри | Европа (Македония) Филип III Аридей Каран (син на Филип II) Клеопатра Македонска Кинана Тесалоника Македонска |
Съпруга | Роксана (328 пр.н.е. – 323 пр.н.е.) Статира (324 пр.н.е. – 323 пр.н.е.) Парисата (324 пр.н.е. – 323 пр.н.е.) |
Партньор | Барсина Багой Хефестион Кампаспа[1] |
Деца | Александър IV Македонски Херакъл |
Други роднини | Евридика I Македонска Аминта III Неоптолем I |
Александър III Македонски в Общомедия |
Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд.[2] Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.[3]
До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица[4] – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.
Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.[5]