Анодът – (от гръцки ἄνοδος (anodos) – път (движение) нагоре)[1] е положителният полюс на източника на ток или електродът на прибор, присъединен към положителния полюс на източника на ток. Името му е дадено от Майкъл Фарадей.[2] Потенциалът на анода при работа на източника винаги е по-висок от потенциала на другия електрод с името катод.
От създателите на теорията в електротехниката за движение на електрическия ток е приета посоката на движение на положителните заряди. На тази база са създадени и се използват основните закони в електротехниката. Исторически това се е наложило поради факта, че електроните, като основни носители с отрицателна полярност, са открити значително по-късно. На това се дължи „конфликтът“ – приетата теоретична посока на тока в една електрическа верига е обратна на посоката на движение на електроните като физически носители и създатели на този поток от наелектризирани частици.
Анод в електрохимията
Конструираният електрохимичен елемент мед-цинк от англичанина Джон Фредерик Даниел (1790 – 1845) включва двата елемента, потопени съответно в меден сулфат и сярна киселина. При разглеждане на електрохимичните процеси, протичащи в галваничните елементи, се ползва химическа терминология, която внася различия с приетите понятия за положителен и отрицателен полюс на галванични източници на електрически ток:
- Електродът, на който протича окисление, се нарича анод. На анода йони на цинка преминават в електролита, а освободените им електрони остават на повърхността на цинковия електрод, като създават отрицателен потенциал. По тази причина поставеният в електролита цинков електрод се разрушава. Потокът от неговите освободени електрони по проводника и консуматора създават електрическия ток в електрическата верига. Анодът е отрицателният извод на този галваничен елемент.
- Електродът, на който протича редукция, се нарича катод. На катода от мед медните йони получават чрез електрическата верига по два електрона и медта от медения сулфат (син камък) се редуцира в медни атоми, които се натрупват върху катода. Катодът е положителният извод на галваничния елемент.[3]
Анодът при електронните прибори
Анод във вакуумните електронни прибори
Във електронните прибори работещи във вакуумна среда, анодът е електрод включен към най-високия (положителен) потенциал за дадената електронна схема. Високото му положително напрежение привлича емитираните електрони от загретия катод. Конструкцията се определя от предназначението на електронния прибор. В електронните лампи и рентгеновите тръби конструкцията на анода обхваща всички електроди – елементи на приборите, и изцяло поглъща емитираните електрони. В електронно-лъчевите прибори анодът е част от т. нар. електронна пушка. Предназначението му е да ускори електронния поток в електронен лъч за атакуване на повърхността на екрана, и практически само малка част от електроните се поглъщат от анода.
Анод на полупроводниковите прибори
Анодът на полупроводниковите прибори е електродът на диодите и тиристорите, свързан с положителния полюс на източника на ток. На това се основава и основната функция на тези прибори – да имат малко съпротивление и да пропускат електрически ток само при такава полярност. Отрицателният полюс на източника на ток се свързва към катода на прибора.
Бележки
Вижте също
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
