Астон Мартин DB3
From Wikipedia, the free encyclopedia
Астон Мартин DB3 е състезателен автомобил на Астон Мартин, представен за първи път през 1951 г. Той заменя на пистата модела DB2, който не е създаден с цел да участва в състезания. Разработката на DB3 е дело на бившия инженер на Ауто Унион Еберан фон Еберхорст.
Астон Мартин DB3 | |
Марка | Астон Мартин |
---|---|
Произвеждан | 1951 – 1956 10 екземпляра DB3 30 екземпляра DB3S |
Предходен модел | Астон Мартин DB2 |
Наследник | Астон Мартин DBR1 |
Клас | Състезателен автомобил |
Задвижване | |
Двигател | I6 2580 см3 (135 к.с.) – DB3 I6 2922 см3 (166 к.с.) - DB3 I6 2922 см3 (179 к.с.) - DB3S I6 2922 см3 (209 к.с.) – DB3S |
Други характеристики | |
Купе | роудстър - DB3 роудстър и купе – DB3S |
Астон Мартин DB3 в Общомедия |
Първоначално автомобилът използва двигателя на DB2 Вантидж със 135 к.с., но поради липсата на успехи в състезанията през 1952 г. той е сменен от по-голям 2.9-литров агрегат със 166 к.с. И с него обаче представянето е посредствено - и трите заводски автомобила не завършват 24-те часа на Льо Ман през 1952 г., но за сметка на това DB3 печели деветчасовото състезание на Гудуд и финишира на второ, трето и четвърто място в надпреварата за серийни спортни автомобили на Силвърстоун през същата година.[1] В крайна сметка е взето решение за направата на по-малък и по-лек автомобил. Задачата за конструирането на DB3S е възложена на Уили Уотсън, фон Еберхорст напуска компанията.
Произведени са общо 10 бройки DB3, пет за заводския отбор и пет за клиенти, целяещи да участват в състезания.[2]