средновековна крепост във Видин From Wikipedia, the free encyclopedia
„Баба Вида“ „Бабини Видини кули“ | |
Снимка от север на 3 кули: Срацимировата в центъра, Войнишката отдясно, Входната с моста отляво | |
План на замъка: с пунктир са външните стени (без Австрийската кула и Входната кула) на замъка и градските стени, в синьо са ровът с вода около замъка и река Дунав отдясно; долу е едър план на входа | |
Информация | |
---|---|
Страна | България |
Терит. единица | Област Видин |
Местоположение | Видин |
Основаване | Средновековие |
Строителство | Х век |
Известни обитатели | цар Иван Срацимир |
Статут | музей (обект № 13 от Стоте национални туристически обекта) |
Състояние | запазена |
Собственик | държавна |
„Баба Вида“ „Бабини Видини кули“ в Общомедия |
„Баба Вида“, наричан и „Бабини Видини кули“ (и двете са жаргонни названия), е средновековен замък в старопрестолния град Видин.
Това е за единственият изцяло запазен замък в България. Служил е за резиденция на видинските царе през Средновековието (с казарма за охранителите и други служебни помещения), както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.
Имената, с които е известен замъкът днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“ (Не съществуват никакви достоверни източници в подкрепа на твърдението за наличието на такава легенда.)
Това е цитаделата – централната част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.
Замъкът се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.
Структурата на замъка включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. Повечето от тях са по вътрешните стени, Австрийската кула и Входната кула са на външните стени, а в южния връх бастионът с куличката – най-старата част (от X век) на замъка, обхваща вътрешните и външните стени.
В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), подобната Войнишка кула е по средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, Входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.
Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен дървен (сега каменен) мост, водещ към входната кула на замъка и чрез нея към външния двор между стените и към централния вътрешен двор. Между вътрешните стени и центъра се разполагат помещения, които ограничават цнтралния вътрешен двор, откъдето до стрелковата тераса най-горе водят стълби и рампи за оръдия. Между тези 2 пояса защитни стени има охранителен външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна).
Размерите на замъка по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително: ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка[1]. Централният вътрешен двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.
Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в ограден град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула[2]. По-късно върху нейни основи край реката през IX век се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната и централна част от създадената през XVII век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).
Първите строителни дейности по замъка датират от периода на Първото българско царство. Строежът на същинския замък е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост (да не се бърка със замъка) е издържала 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат в крепостта, но с подкуп и измама[2]. От постройките от онзи период днес най-запазени са в тогавашния им вид стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
През целия период на Второто българско царство обграждащата средновековен Бдин и замъка му крепост (върху основите на която е изградена османската крепост "Калето") е най-важното укрепление в Северозападна България. Що се отнася до замъка (цитаделата), най-голямото му разширение е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство и на когото замъкът е царската резиденция.. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава замъкът добива вид, близък до този, който има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век[1].
Според сведение от османския пътеписец Евлия Челеби (XVII в.) „... крепостта е построена през 880 г. лично от Баязид, сина на Завоевателя...“[3], т.е. достроена е от престолонаследника (и по-късно султан( Баязид II при управлението на баща му султан Мехмед II Завоевателя и е завършена към 1475 – 1476 г.[4] (Вероятно се има предвид крепостта, опасваща града, а не замъка.)
След XVIII век замъкът „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на замъка е запазена бесилката на затвора.
Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната[5]. Във фасадата на Войнишката кула през 1992 г. е открита взидана на височина 12 м от основата й скулптура на човешка глава от сиво-бял варовик, висока 26 см.[4]
„Баба Вида“ е замък-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г.[1], в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС).
В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в замъка. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стена откъм Дунав е изградена (1964 г.) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“[6]. Правят се художествени изложби, най-често в цнтралния вътрешен двор.
Замъкът е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души[2].
На замъка са посветени редица книги и документални филми. Сред по-старите е съхраняваната в Британската библиотека книга „Хрониките на една девствена крепост“ (The Chronicles of a Virgin Fortress) от Frederick William von Herbert (1896), посветена на градската Видинска крепост, включително на нейната цитадела „Баба Вида“.
Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони[6]. Уникалната му архитектура е запечатана в над 50 български и чуждестранни игрални филми[7]. Първият филм в замъка е сниман през 1928 година – незавършената българска драма „Любов и престъпление“, но истински хит става германско-френският „Куриер на царя“ / „Михаил Строгов“ от 1935 г., в който участват първият български каскадьор Любен Георгиев, други местни дубльори, общо 3500 души за масовките, включително роми на коне и войници от 3 гарнизона[8][9]. Сред сниманите до днес филми в замъка са:
На Видините кули е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.